© Bulfoto | | Бомбите като опит да се решават политически проблеми са патент на ХIХ век. Взрив е бил залаган още в каретата на Наполеон, а първият камикадзе е руският нихилист Гриневицки, който загива, отнасяйки със себе си в гроба император Александър II.България бързо наваксва вековната си "изостаналост" и в това отношение. И дава своя "принос" в черната хроника на ХХ век.
На южния ни морски град явно е било писано да бъде място за атентати. На 18 юли Бургас се оказа за трети път под прицела на терористи. Началото на черната хроника е преди близо 109 г. През август 1903 г., като продължение на Солунските атентати, в Бургаския залив групата на известния анархист Антон Прудкин потапя четири кораба - "Вашкапу", "Тенедос", "Аполо" и "Феликс Фресине" в Бургаския залив. Тук за втори път удрят и чужденци терористи. През 1982 г. в Бургас е застрелян турският вицеконсул Бора Сюелкан. Убийците не са заловени, но отговорността за атентата поема арменската терористична организация "Отмъщение за арменския геноцид".
Прословутите Солунски атентати от 1903 г. също са дело на камикадзета. При това българи - ученици от Солунската мъжка гимназия. Анархотерористите остават известни в историята като "гемиджиите" - хора, които са си "заложили главите в торбата". Те дават клетва, че или ще доведат кораба на делото си докрай, или ще загинат. За разлика от съвременните атентатори самоубийци обаче жертват само собствения си живот. А целите на тяхната акция са да засегнат икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония.
Гемиджиите действат чрез поредица от атентати. Започва се вечерта на 16 април 1903 г., когато Константин Кирков взривява газовия тръбопровод на града. Скоро след това Йордан Попйорданов вдига във въздуха сградата на "Отоман банк" и се прибира в квартирата си. Милан Арсов пък хвърля бомба в летния театър "Алхамбра", а завърналият се в Солун Константин Кирков повтаря същото действие пред "Гранд Хотел". Илия Богданов подхвърля взривно устройство през прозорците на кафене "Ньоньо". Владимир Пингов пък подпалва "Бошков хан". Атентаторът обаче няма късмет - още същата вечер е убит от турски аскер. Димитър Мечев и Илия Тръчков правят неуспешен опит да взривят резервоара на фабриката за светилен газ, след това се разделят и хвърлят още няколко бомби в града. През нощта привличат турски аскери към квартирата си, където загиват в бой заедно с Йордан Попйорданов. Константин Кирков пък е убит при опит да взриви телеграфо-пощенска станция. Друг атентатор - Цвятко Трайков, се самовзривява, за да не бъде пленен.
Общественото мнение по света не подкрепя методите на атентаторите, а в Солун направо започва масов терор над българите. Нападната и ограбена е българската църква във Вардарската махала, а хората в нея са избити. По данни на ВМОРО жертвите са общо между 200 и 300. По-късно погромите продължават в Битоля, Велес и други градове и села на Македония. Около 2000 души са арестувани, а 353 са дадени под съд. Между тях са четиримата оцелели атентатори - Павел Шатев, Георги Богданов, Марко Бошнаков и Милан Арсов. Те са осъдени на смърт, впоследствие заменен с доживотен затвор.
Източник: в. "Стандарт" |