© виж галерията

Основен компонент в холандския модел е въвеждането на така наречените "бързи автобусни линии" /BRT/. По тях е забранено придвижването на всякакви други транспортни средства, освен автобусите на градския транспорт. В повечето случаи те са съвсем отделни платна, до които леките автомобили въобще нямат достъп. За оптимизация на маршрутите им се строят подземни тунели и виадукти. Когато няма място за изграждане на отделни платна, BRT - трасетата се маркират върху улицата с общото движение.

В Холандия въвеждането на концепцията за интегриран градски транспорт е започнало преди 25 години. Дотогава централните части на големите им градове са били препълнени с автомобили, подобно на днешните Бургас, София, Варна, Пловдив. Никак не е било лесно да бъде убедена широката общественост в полезността и перспективата на този модел. В Амстердам например е имало граждански протести и оставки на ключови фигури от местната власт, но

Днес е истинско събитие да видиш автомобили в супер центровете на градове като Амстердам и Утрехт. Влизането им не е забранено, но движението е така организирано, че те се придвижват много по-бавно, в сравнение с автобусите и велосипедите. Синята им зона пък е толкова скъпа, че ако се застоиш, буквално започваш да "кървиш" във финансово отношение.

След автобусите, на най-голяма почит в Холандия са велосипедите. За тях е изградена перфектна мрежа от велоалеи, обхващаща както вътрешноградските, така и междуградските пространства. Честа практика е хората да ходят на работа с колело дори до съседен град, отдалечен на трийсетина километра разстояние.

Месечният наем на велосипед е 5 евро. За нас звучи куриозно, но в Амстердам има проблем не с недостига на паркоместа за автомобили, а за колелета. Затова в момента там се строи паркинг за велосипеди с 60 000 места.

Показателен е примерът с амстердамския квартал на богатите, който се нарича "Пет къщи". В него не може да се влезе с автомобил - просто няма изграден такъв път. Дотам се стига с градски транспорт, а във вътрешността местните жители се движат пеша или с колелета по велоалеите.

Иначе за автомобилите в Амстердам и Утрехт са изградени буферни открити паркинги в покрайнините на града, подземни и надземни в центъра. Ако искат да се движат из централната част, собствениците ги оставят там и за по-бързо и удобно пътуват с градски транспорт или колело.

В Холандия всеки се съобразява с BRT - трасетата. Когато те се пресичат с друга пътна артерия, по която се движат леки автомобили, специални датчици /монтирани под пътното покритие/ "усещат" автобуса и подават сигнал до съответния светофар, който спира всички останали до неговото преминаване.

На всяка спирка и във всеки автобус има електронни табла, които постоянно дават информация за движението на градския транспорт. Въведена е практичната система за електронно таксуване.

Бързите автобусни линии вече са на такава почит в Амстердам, че при строителство на нови квартали и предградия най-напред се планира откъде ще минат те, и чак след това всичко останало.

Изпълнението на проекта "Интегриран градски транспорт на Бургас" /на стойност 67 млн. евро/ започва и трябва да приключи през 2013 г. Той е пилотен за България и реализацията му няма да бъде лесна. 

"Разчитам на бургазлии да подкрепят това наше начинание. Когато изпълним проекта, ще започне една нова епоха в развитието на модерен Бургас. Надявам се, че политическите ми противници също осъзнават важността и мащабите на проекта. За да го доведем до успешен край, трябва да оставим настрана дребните търкания и да обединим усилията си до степен на пълна мобилизация", заяви кметът Димитър Николов.