Историята на Велина в Lidl започва преди близо 10 години. Бързо става ясно, че макар и технолог на облеклото по образование, професионалното й призвание ще се окаже в областта на търговията и продажбите. Започва като касиер-продавач в един от първите магазини Lidl в Бургас, а израстването й продължава плавно, но сигурно. Следва повишение до младши зам.-мениджър филиал, а от 4 години е и на следващото стъпало – зам.-мениджър филиал в магазина на веригата в един от бургаските молове.
Дългият, вече 10-годишен път в компанията я учи на различни неща – да бъде организирана, отговорна, да "жонглира“ с много задачи. Доказва й обаче и още нещо – че може да разчита на Lidl на 100%. Затова днес, когато кризата с коронавируса изправя голяма част от хората пред финансови трудности, тя е спокойна. "Наши приятели имат хотел, но тази година въобще няма да отворят“, споделя Велина. "Затова съм благодарна, че финансово нямам притеснения“. Спомня си първите дни от извънредното положение – "Целият мол беше тъмен и празен – работихме само ние и още няколко дрогерии. Беше много потискащо, но едновременно с това и аз, и екипът бяхме спокойни, защото имахме работа“. Разбира се, не липсва притеснението, че може да се зарази и да го пренесе в семейството си. "Осигуриха ни ръкавици, маски, дезинфектанти и т.н. Постоянно ни даваха инструкции как да се пазим, благодариха ни за усилията – виждахме, че компанията се грижи и разчита за нас. И това беше най-мотивиращото в този момент“, добавя бургазлийката.
Усещането за сигурност обаче не е от вчера. "През всички тези години в Lidl винаги съм срещала коректно отношение – заплатите ни са били навреме, работата ни е била стабилна“, казва Велина. А още по-хубаво е, когато виждаш, че усилията ти се забелязват и доверието е взаимно. "Ако даваш всичко от себе си, няма как да останеш неоценен“, споделя тя. Пътят й в компанията е и най-ясният пример за това. "Когато ме повишиха до зам.-мениджър филиал, осъзнах отговорността, която ми се дава и това ме мотивира още повече да оправдая доверието“. Затова и когато я питам
е как вижда развитието си в компанията, признава: "може би управител на филиал, ако съм го заслужила“.
На въпроса дали COVID-19 ни е променил по някакъв начин, отговаря, че някои са станали по-солидарни, други го приемат на шега. Ефектът върху екипа й обаче определено е, че е станал по-сплотен. "В продължение на месец бяхме разделени на 2 екипа за по-голяма безопасност и това ни направи много по-единни. Ако не сме заедно като колектив, работата няма как да върви“, споделя тя. Затова и към сигурността, в списъка с най-важните неща на работното място добавя именно добрия екип. Всеки ден се убеждава в това и у дома, където са отбор от четирима – съпругът й, 14-годишната й дъщеря и по-малкият й син, който е в 5 клас. "Когато в началото спряха да ходят на училище, беше много трудно. Особено за малкия, чиято най-голяма болка беше, че не може да посещава тренировките по ръгби“, разказва тя. Обяснява им, че трябва да се пазят, да бъдат отговорни и че всичко ще се оправи, а един ден ще разказват за това на децата и внуците си.