На 18 юли 2012 г. Хюсейни пристигнал на аерогарата в Бургас в 17,10 ч с такси. На гърба си носел самоделката, направена от него, а на гърдите си - друга чанта. За да не се набива на очи и да се слее с тълпата, Хюсейни се облича като турист - със синя спортна фланелка, карирани шорти, бели маратонки и бейзболна шапка. Перука крие част от лицето му.
След само 8 минути вече бил в залата за пристигащи и веднага проверил дали е кацнал полетът от Израел, който очаквал. Разбрал, че туристите вече са слезли, Ел Хюсейни тръгнал към паркинга на летището. По пътя го засекли няколко охранителни камери, които се оказали ключови в разплитането на атентата. Докато туристите се качвали в автобуса, терористът изчаквал най-подходящия момент, за да може да сложи бомбата и да ги взриви всичките.
В 17,23 решил да пристъпи към зловещия си план и тръгнал към паркирания автобус №2, който трябвало да откара 43-ма израелци в Слънчев бряг. Само минута по-късно Ел Хюсейни се опитал да извади току-що поставения куфар на Ицхак Коланги и да сложи там раницата си с бомбата. Коланги обаче го видял и след кратка размяна на реплики осуетил плана му. Притиснат от обстоятелствата, терористът трябвало да действа бързо, защото атентатът бил на път да се провали.
В безизходицата си Ел Хюсейни направил крачка назад и на метър от автобуса задействал бомбата, става ясно от обвинителния акт по делото.
Последвал взрив с мощност между 2 и 3 кг тротилов еквивалент, който убил на място 5-има израелски туристи, включително Коланги, българския шофьор на автобуса Мустафа Кьосов и атентатора, а 39 души били ранени.
Бомбата е направена от амониевоселитрена смес със 79% амониева селитра и 19% тротил и общо тегло от 2,2 кг. Разследващите са установили, че тя е била изсипана в тенджера.
Бомбата е взривена с електродетонатор, захранван от 9-волтова батерия "Тошиба", а за задействащия механизъм са използвани китайски радиостанции Wieierwei Vev-3288S. Ел Хюсейни ползвал и декодер, който затваря бойната електрическа верига на детонатора, а за запалителни елементи пригодил два термоса, пълни до половина с пропан-бутан.
Бомбата била подсигурена от случайно взривяване от радиостанции със същата честота с помощта на двутонално кодиращо устройство, което атентаторът задействал сам.
Именно предпазната мярка го спасила от това да гръмне още на път за летището. Преди атентата терористът бил в с. Равда под фалшивата самоличност на американеца Жан Филип Мартин. Половин час преди взрива той отишъл до стоянката с жълтите коли и пробвал да наеме таксито на Николай Каневски до летището. Мъжът обаче обяснил на терориста, че на стоянката си има ред и го препратил към Йонко Тодоров.
"50 лв.", отсякъл на английски таксиметровият шофьор. Терористът опитал да се пазари за по-ниска цена, но номерът не минал и се съгласил. Качил се в опела му и попитал на английски език колко време ще им отнеме пътят до летището. Полученият отговор - около 25 минути, го устройвал и мъжът повече не задавал въпроси, а кротко държал раницата с бомбата.
Около Ахелой обаче антирадарът за камери на Пътна полиция, монтиран в таксито, изпиукал. Ел Хюсейни веднага попитал Тодоров дали това е антирадар и получил положителен отговор. Според разследващите въпросите му били строго технически и показвали знанията му в сферата на технологиите. Терористът всъщност се интересувал дали е възможно честотите на уреда да съвпаднат с тези на бомбата му и да я задействат, макар да се бил подсигурил от случайно избухване.
На няколко пъти атентаторът проверил и местил нещо в багажа си, разказал таксиметровият шофьор и обяснил, че се чувало шумкане. Добавил, че терористът бил припрян и бързал. Тодоров го попитал в колко е полетът му. Атентаторът излъгал, че гони самолет в 19 ч.
Според разследващите Ел Хюсейни имал детайлни познания в сферата на техниката, компютърните технологии, физиката и химията и сам е сглобил бомбата. 23-годишният терорист с френско и ливанско гражданство е завършил Френско-ливански лицей през 2006 г. с физико-математически профил. През 2010 г. се записал като студент в Университета "Клод Бернар" в Лион и учил математика и информатика. 2 години по-рано взел лиценз по обща информатика от висше училище в Бейрут.
На 30 октомври 2010 г. продължил с обучението си в сферата на технологиите. Записал се на курсове, организирани от Националната консерватория по изкуствата и професиите, за да вземе ниво 3 - "Анализатор програмист по информатика". Година по-късно видял, че трябва да навакса пропуските си и минал ниво по-надолу - "Архитект - Компютърен концептуалист с опция информационни системи". Успял да изкара и изпитите.
Междувременно почнал работа в компютърна фирма, като дал диплома за компютърно обучение първа степен. В автобиографията си написал, че може да програмира на .net и java (компютърни езици - б.а.) и има специализация в обектно-ориентираното програмиране. Английският му бил на много добро ниво.
Заради техническите му умения и познания било решено той да направи бомбата и да я задейства. Всички компоненти за нея освен тротила се продават свободно в България.
За атентата му помагали двама души, с които поддържал връзки основно през фейсбук.
Според разследващите Мелиад Фарах и Ел Хадж Хасан са били в България около 20 дни преди атентата. Фарах трябвало да разузнае мерките за сигурност. Роденият в Австралия мъж с ливански произход проучвал кога пристигат туристите и споделял информацията с Ел Хюсейни и Хасан.
Именно заради разузнавателната си роля Фарах дошъл първи у нас - на 28 юни. Той излетял от Бейрут за Варшава дни по-рано. Веднага хванал друг полет за Чехия, където прекарал една нощ. В влак стигнал до Румъния, откъдето взел такси до Русе. Според разследващите така той се е стремял да прикрие следите си и да не може да бъде проследен.
Настанил се в хотел и още на следващия ден тръгнал за Варна. Там бил и Ел Хюсейни, но няма данни двамата да са се срещали. Маршрутите им обаче съвпадали, за да могат да обменят информация и да се подготвят по-добре за атентата. Фарах също имал технически познания и давал съвети за самоделната бомба.
След като няколко пъти сменял хотели във Варна и Русе, Фарах напуснал България на 11 юли с такси през ГКПП Дунав мост, като през цялото време общувал задочно с Ел Хюсейни. Поддържал хотелските си стаи изключително чисти и се стараел да не оставя никакви следи. За да заблуди разследващите, не използвал резервацията си за полет от Варшава до Бейрут на 18 юли, а тръгнал 2 дни по-рано.
Ел Хюсейни обаче не останал сам у нас. 2 дни, след като Фарах тръгнал, Ел Хадж Хасан влязъл като пешеходец у нас през Дунав мост. Оттам взел такси до Варна и разказал на шофьора Валентин Ангелов, че се е запознал с момиче. Шофьорът му дал и визитна картичка.
След като и Хасан повторил схемата с редуването на градове и хотели, на 18 юли взел такси до Варна. Стигнал до морската столица, качил се отново на такси и излъгал, че е изпуснал рейса до Русе.
Единствената цел на схемата била да затрудни разследващите.
По пътя към Русе обаче полицаи спрели таксито. Наложило се Хасан да отвори куфара си и оттам изскочили дамско бельо и сексиграчки. Терористът обяснил, че са на приятелката му в Констанца, Румъния, с която има среща. Представил канадски паспорт и бил пуснат да си ходи.
След множество молби и запитвания двамата помагачи не са открити. Спецсъдът ще ги съди за тероризъм, използване на фалшиви документи и повреждане на няколко автобуса след взрива. Ако бъдат признати за виновни, могат да получат до доживотен затвор без право на замяна.
22 поръчки за международна правна помощ са изпратили българските разследващи до 13 държави, за да придобият пълна картина за механизма на атентата. Една от тях е за намерена мароканска симкарта на летището. Разследващите предполагали, че тя е на някой от атентаторите. Оказало се обаче, че картата е била прекратена още през 2009 г. и следователите не могли да намерят връзка между нея и взрива.
След взрива са изготвени над 100 експертизи. 48 са съдебномедицински, 10 биологични, 10 технически, 8 дактилоскопни автотехнически, оценъчни и други. Бе извършен и следствен експеримент, за да се пресъздадат последните секунди преди взрива.
Обвинителният акт беше внесен в спецсъда 5 минути преди края на работния ден на 15 юли. В понеделник то бе разпределено на съдия Аделина Иванова. Тя е докладчик и председател, а съдия Виржиния Петрова е член-съдия. Заседателите са 3-ма. Делото е от 81 тома със 169 свидетели.
След като съдиите се запознаят с материалите, трябва да насрочат дата за начало на процеса или да върнат делото за доразследване.
Източник: "24 часа"