© Burgas24.bg

- Общият устройствен план на Бургас е готов и той дава насоките за развитие на града години напред. Какви са основните насоки на плана и какво ще се случва с Бургас в бъдеще?
- Общият устройствен план в предварителен проект наистина готов и беше подложен на обществено обсъждане. Той до голяма степен е съобразен със заданието за проектиране, с основните задачи, които общинска администрация и Общинския съвет постави пред проектантите за решаване на проблемите в един дългосрочен план. Проектът дава прогноза за развитие 25 години напред и това е близката прогноза, и по-далечната за 50, но смятам че при това бурно развитие 25 години е добрата прогноза за града. Основните цели, които бяха поставени и които залегнаха при разработването на плана бяха насочени към решаване на няколко основни и важни проблеми за градската територия. На първо място това е транспорта със задача за изнасяне на транзита извън границите на същинската градска територия и осигуряване на спокойствие и нормално обслужване в града. Бургас е с много сложна структура, много разхвърлян, с отдалечени квартали, което още повече затруднява обслужването. Вторият много сериозен проблем, който трябваше да бъде решен беше обвръзката между отделните структурни звена на територията, защото те по някакъв начин чисто механически са прикрепени към стария град, а по някакъв начин те трябваше да бъдат обвързани и функционално и комуникационно, същевременно и създаване на единна зелена система. Сериозен въпрос беше създаването на зони за отдих, даване на нови предложения за съществуващите вече такива зони и преструктурирането им, развиване на нови територии свързани със спорт и туризъм в различните му видове, в отделните структурни звена на територията. Донякъде включването на Банево и Ветрен като квартали на Бургас доведе до облагодетелстване в тази посока, тъй като тази територия разполага с един много добър курортен ресурс, но включването им от друга страна затрудни решенията в други насоки. Общият устройствен план дава приоритет за решаване въпросите за преструктуриране на градската територия, пренасочване на производствените зони от много атрактивни към сегашния момент зони между езерото и Черно море в район на дълбокия залив, които с течение на времето са усвоявани изключително като производствени и то замърсяващи, което е в противоречие с екологията, в противоречие с общото развитие на структурата и там се получава едно прекъсване на градска зона. Проектантите обърнаха доста сериозно внимание на тази територия. Изтегляне на зоните на труд извън тази същинска и атрактивна територия според нас е добро решение, което създава възможности за преструктуриране на самите производства. Изнасяйки ги ние може да поставим към тях едни нови изисквания за въвеждане на нови технологии незамърсяващи, за редуциране на използваемата територия до минимум предвид новите технологични решения. В момента сегашните предприятие разполагат с едни огромни територии, които де факто не се използват на 100 % , а в същото времене могат да бъдат усвоявани и задруги дейности.

- Архитект Илиева, заговорихме за транспорта и това е една тема, която интересува жителите на Бургас. Споменахте за изтегляне на транзита извън града по какъв начин ще стане това, тъй като всички сме свидетели на задръствания с идването на лятото, когато хората се отправят на почивка?
- Всички проучвания, които бяха направени и преброяването, което общинската администрация заедно с проектантите извърши в края на 2008 година установихме, че Бургас има много висок транзит. 40 % транзит е сериозен транзит при една Варна, която има от 3% до 5 % транзит. Тези цифри са показателни за проблема. Цялото движение за Южното Черноморие минава в момента през града. Проучвания са правени през годините и те не са новооткрити. Още с решаването на трасетата на магистралите „Тракия", „Черно море" са търсени възможности за изнасяне на част от транзита още от магистралата, и проектантите стъпиха на всички тези проучвания като ги доразвиха в няколко ринга /обхода/. Първо беше направено проучване за обследване възможностите за развитие изграждане на пътния възел преди град Българово на АМ „Тракия", от който част от тежкия транзит като автобуси и автомобили, които директно отиват в посока Малко Търново, Турция и Гърция да излязат още на този пътен възел. Следващата връзка, която е заложена в генералната схема за развитие на транспорта на национално ниво е връзката между магистралите „Тракия" и „Черно море" с изграждане на връзката между тях южно от с. Рудник и тя също ще поеме този транзит, който идва от Варна и преминава през Бургас за да тръгне за София. Вече влизайки в път I-6 в посока Бургас развръзка на така наречения селскостопански надлез и изграждане на един пътен възел, който да поеме ринга в края на града. Това е големият обход на град Бургас, който ще хване посоката Варна, посоката „Лозово", „Горно езерово", „Долно езерово", „Меден рудник", посока Средец , посока Малко Търново и посока Созопол. Проектантите предложиха няколко допълнителни връзки, които да разтоварят пътен възел Созопол -Средец - Бургас, който чакаме с нетърпение да стартира като строителство с пътното съоръжение на две нива, но това няма да реши проблема. Изграждането на съоръжението няма да реши проблема за това се търсят възможности за изнасяне на част от транзитното движение извън този пътен възел. Едно от решенията е изграждане на съоръжение на входа от квартал „Горно езерово", което да подаде връзка през сегашната Комлушка низина и второ пътно съоръжение след бензиностанция „Лукойл" на Пода, така че да разтоварим трафика. Същевременно тази връзка ще подаде директната обвръзка към Средец. Търсени са различни варианти за решаване на автомобилния трафик. В проекта залегнаха решения за развитие и на другите алтернативни видове транспорт особено за градския транспорт и за бързите връзки към съседни населени места, които да разтоварят автомобилното движение. Водният транспорт считаме, че за момента въобще не използван, а имаме добри възможности. Бургаският залив дава добри възможности за къси връзки между кварталите на Бургас- „Крайморие", „Сарафово" и съответно градската територия, включително и връзките, които да отидат до Несебър, Созопол, до прак „Отманлий" може да осъществим такава бърза фериботна връзка и това също е залегнало в проекта като предвиждане.

- Имаше и една идея за мост над езерото „Вая", която пък срещна отпора на природозащитниците, каква е реакцията на проектантите, които изработваха Общият устройствен план и има ли алтернатива?
- В момента ние продължаваме да водим разговори с неправителствените организации, които са свързани с опазването на околната среда и местообитанията. Езерото „Вая" наистина е защитена зона и така или иначе ние сме се съобразили с този факт. Считаме, че това трасе е много необходимо на град Бургас, защото то затваря вътрешния малък обход, който съществява връзката между кварталите и това е една много бърза връзка, която ще бъде търсена. Дългата връзка в момента натоварва градската територия и не е функционална. Считам, че ще стигнем до разбиране и вече имаме положителни разговори. Разбира се видът на мостовото съоръжение, неговият конкретен проект подлежат на отделна екологична оценка. Проектантите са дали едно примерно решение за трасе, то също търпи някаква корекция, която може да ни бъде наложена по различни съображения. Считаме, че това може да бъде реализирано едновременно с рекултивацията на езерото, което всички знаем е в тежко екологично състояние предвид наличието на много утайки от изхвърляните производствени води от прилежащите предприятия. Има европейски и световен опит, което потвърждава, че това може да се случи, така че продължаваме разговорите и мисля, че ще постигнем разбирателство. Като алтернативно решение проектантите са заложили и вариант с изграждане на тунел, който ние считаме, че е много скъпо съоръжение, сложно и трудно за реализиране и ще нанесе не по-малко вреди от мостовото съоръжение върху защитената територия. Има варианти и решения в световния опит.Ние сме ги проучили. Програма „Life" също дава такива възможности едновременно със съоръжението да бъде извършена рекултивация, така че нещата да ни си пречат и да се постигне едно добро функциониране и да се защитят интересите както на природата, така и на хората.

- Бургас се разраства като население. Наскоро зам. кметът Йорданка Ананиева каза, че децата от година на година в Бургас стават все повече. Градът се разраства, а в какви посоки ще става това?
- Проектът стъпи на една планова обезпеченост и прогноза, която беше правена до някъде на части базирана на териториално устройствения план, който беше разработван през 1998 година. Териториите които са предвидени за доста сериозно население е зона „Д" на комплекс „Меден рудник", която към момента все още не е усвоена с едно прогнозно население за 10 000 обитатели, квартал „Крайморие" една територия, която през годините доста дълго беше подложена на проучвания и планове, които така или иначе не стигнаха до край, но вече сме пред финализиране на процедурата в Министерство на земеделието с прогноза за населението окло 20 000 души. „Крайморие" разполага и с един ресурс да поеме допълнително да временно пребиваващи туристи за още около10 000 души. Това са двете основни зони, които ще поемат сериозен капацитет. Зоната северно от квартал"Сарафово" вече започна да се усвоява. Тя също още с териториално-устройствения план е предвидена за зона постоянно обитаване. На всички населени места с общия устройствен план е предвидена зона за разширяване, която не е драстично голяма. Предвидени са такива зони за „Банево" и „Ветрен, около „Лозово" има разширение. Малко разширение има и около кварталите „Долно езерово" и „Горно езерово". Считаме, че малките населени места имат капацитет да се разрастват и да приемат население при едни други условия на обитаване с нискоетажно строителство и с повече озеленяване и по-спокоен начин на живот. Други територии, които ще поемат част от населението това са вилните зони, които и към момента се оформят като територии за постоянно обитаване и не на последно място е местността „Кьошето" . Вървим вече в една дълга сага за утвърждаване на тези територия като територия за временно обитаване и курортни дейности. Имаме вече всички положителни становища, заложихме я и в Общия устройствен план като курортна територия и тя също ще поеме един капацитет около 10 000 души.

- Мнозина обаче не знаят къде се намира "Кьошето".
- "Кьошето" е една много атрактивна територия и това е свързващата територия между град Бургас и квартал "Сарафово". Тя е естествено продължение на парк „Езеро" с територията, която е предвидена за курортни дейности т.нар. Атанасовска коса и солниците, както и триъгълника заключен между пътя Бургас -Варна, Атанасовско езеро и Черно море , а от север е „Сарафово".

- Един голям град, който ще се разраства трябва да осигурява работа на своите жители. Има конкретни проекти за изграждане на индустриални промишлени зони. Къде ще бъдат ситуирани те?
- Като зона за труд се съхранява територията на промишлена зона „Север". Тя има подробен устройствен план. Част от зоната е предвидена с общия устройствен план за преструктуриране предвид контакта й с жилищната територия но тя сама започна с инвестиционните инициативи на големи инвеститори да се оформя като такава имам предвид зоната в комплекс „Славейков", където са големите търговски вериги. Тази територия си остава територия за труд и тя ще поеме доста сериозен капацитет от населението с преструктурирането си. В тази територия Община Бургас вече е готова с подробния устройствен план и върви на процедура по сключване на меморандум за изграждане на индустриална зона „Бургас", в която считаме че ще може да осигурим възможности за развитие на средния и дребен бизнес и това е част от политиката на управлението. Територията е атрактивна на улица „Крайезерна" около 270 декара и дава възможности за добра локация с бърза връзка с пристанището за развитието на производствени и складово-производствени дейности. Като производствени територии, многофункционални, които дават възможност за развитие на малки производства, за дребен бизнес и на складово-търговски дейности са заложени около всяко сателитно населено място. Това са около „Крайморие" южно от пътя Бургас-Созопол има заложена такава многофункционална зона, която ще даде възможност за труд на населението на „Крайморие", така ще съкратим т. нар. работнически пътувания за да намалим натоварването на уличната мрежа, това е и удобно за населението да работи близо до мястото където живее. Такава зона има формирана и около „Горно езерово", а най- сериозно и концентрирано е предвиждането на такива зони около „Долно езерово" в близост до територията на „Лукойл Нефтохим" предвид факта, че там вече има такава ситуирана зона, която е създала някакви ограничения върху прилежащата територия. Там са пренасочени и част от производствените дейности, които ще бъдат закрити в територията на промишлена зона „Победа" и промишлена зона „Юг" имам предвид контактната зона езеро-море, разбира се с нови производства и технологии, така че да няма замърсяване. Около „Лозово" има предвидена малка промишлена зона , по главния път от „Лозово" в контактната зона на ТЕЦ-а. По този начин считаме, че ще създадем условия за развитие на бизнеса по структурни единици, да не съсредоточаваме цяла промишленост в същинската градска територия , а да я пренасочим и да създадем комфорт на обитаване и труд на населението. Промишлена зона има и „Сарафово" тя е действаща и към момента, предвидена е за разширение в северна посока. Целта обаче на проекта е не да създава град Бургас като промишлен град и да го затвърждава като такъв, каквато е била политиката дълго в годините назад, а да създаде възможности част от населението да упражнява своята трудова заетост в сферата на туризма, в сферата на услугите, защото град Бургас е крайно време да се развие като туристически град, имаме достатъчно голям туристически капацитет да развиваме не само морски туризъм, а културен, еко и бизнес туризъм .

- Работещите хора трябва активно да почиват. Необходими са обаче места за спорт, рекреация, паркове, а и щом ще се развиваме в посока туризъм трябва да предоставим добри условия за почивка и на гостите. В тази насока какво предвижда Общият устройствен план на Бургас?
- Една от основните ни задачи беше създаването на единна зелена система и обвръзката на отделните зелени структури. И те да не бъдат само по характер паркове , а да бъдат територии, които да осигуряват възможности за други видове рекреация и спорт. Няколко са основните зони ,които са залегнали в проекта като такива. Парк „Отманлий" се съхранява като лесопарк, със специална структура с ограничителен начин на ползване. В съществуващата структура, която е застроена т.нар. зона хижи се запазва като зона за отдих и курортни дейности , така че с един последващ устройствен план ние смятаме че ще имаме възможност да внесем допълнителни съоръжения за отдих и спорт на населението, защото това е крайградски парк. Паркове има предвидени във всяка структурна единица, която разбира ще ги доразвие с подробните си устройствени планове. Северно са предвижданията северно от „Меден рудник" и „Горно езерово" , тъй като комплексът сее развивал изключително като градска спалня с много наситени жилищни структури без озеленяване и без парк. Комплексът няма парк. Опитахме се да направим няколко междублокови пространства, които да поемат тази функция, но това е недостатъчно, населението е много голямо, а тези структури не могат да задоволят нуждите и не отговарят на изискванията. В територията ,която споменах са предвидени терени за спорт и отдих, които са контактни на езерото „Вая" и те могат да предложат възможности за изграждане на спортни бази за гребни и плувни спортове в обвръзка с една зелена територия в тил т. нар. лесопарк "Капчето", който предлага една добра възможност за отдих. Не на последно място е предвидена една територия за новия зоопарк на град Бургас, който ще е върху територия общинска собственост. Опитали сме се тези зони да бъдат върху такива територии и да не се налагат отчуждителни процедури или влизане в акционерни дружества.

- Mина оценката за въздействие на околната среда , минаха и обществените обсъждания на Общия устройствен план. Гражданите имаха възможност да подават жалби. Какви са основните забележки и на еколозите и на жителите на Бургас? Какъв процент от тези жалби може да бъдат удовлетворени, защото кметът на Бургас Димитър Николов каза, че около 60 % от тези жалби могат да бъдат удовлетворени.
- Около 300 са постъпилите предложения, възражения, искания по проекта. Ние направихме една доста широка среща с целият екип на проекта, разгледахме всички предложения и взехме решения, които дават насоки на проектантите да довършат проекта. Около 60 до 65%, считам че може да бъдат удовлетворени исканията. Разбира се много голяма част от тях са лични и са свързани със собственост върху конкретни имоти. Исканията на голяма част от собствениците в зоните в които това е възможно ще бъдат удовлетворени, разбира се някои няма да бъдат и това е нормално. Има имоти, които са в зони, които не могат да бъдат обслужени, има такива, които попадат в защитени зони и са с ограничен режим на ползване. Проектантите почти са приключили с допълването на проекта и очаквам всеки момент той да бъде внесен, за да свикаме разширен експертен съвет. Ще поканим неправителствените организации да присъстват , комисиите на Общинския съвет за да има по- широк форум и да могат да бъдат направени конкретни и крайни забележки към проекта. Основна част от жалбите бяха свързани с предвидените терени за озеленяване. Ние взехме решение те да бъдат редуцирани, тъй като имаше искане от Областна служба земеделие за увеличаване и съхраняване процента на земите за обработване и за това редуцирахме доста предвижданията. В плана беше предвидена една прогноза за два милиона обитатели норма на зелените площи, но я свалихме на 50 %, което обаче ще осигури капацитета на заложеното население, включително и за прогнозата на временно обитаване на територията на град Бургас, така че да съхраним максимално земеделските земи особено тези с по-висока категория. Най- много такива искания имаше около „Долно езерово" , там редуцирахме сериозно зелените площи. Голяма част от исканията за възможна промяна на предназначението бяха удовлетворени. Около „Долно езерово" бяха най-сериозно удовлетворени исканията, те бяха и много. Другите бяха по- малко имаше искания около „Лозово", около промишлена зона „Север", най-малко бяха в „Крайморие" и „Горно езерово", за „Меден рудник" също нямаше много искания, може би в тези територии проектантите са се справили най- добре със задачите.

- Каква е вашата оценка за Общият устройствен план на Бургас?
- Много е трудно да се даде оценка все още на този етап, тъй като проектът не е завършен до края. Смята, че проектът е много труден като задача. Град Бургас е с много сложна структура, с много насложени проблеми в годините. Този град няма правен такъв план. Всичко е правено на парче, даже регулационните планове по квартали не си съвпадат по контактните зони и задачата беше наистина трудна. Смятам че проектантите до голяма се справиха разбира се не без помощта на общинска администрация. Целият екип на общината по всички направления им оказа съдействие в решаването на проблема. Намерихме и добър отзвук и от експлоатационните дружества, работихме заедно с тях, предоставиха ни всички данни. Липсата на данни беше също сериозен проблем на плана. В процеса на изготвяне на плана се наложи няколкократно да спираме срока за изработване предвид липсата на данни. Самите експлоатационни дружества дори след приватизацията не разполагаха с необходимите данни, наложи се да правят допълнително заснемания и да предоставят информация на проектантите, така че процесът беше много сложен и труден. Към момента обаче имаме един план, който до голяма степен е съобразен със заданието и до голяма степен удовлетворява исканията на общинска администрация, и на обществеността, и това е видно дори от възраженията. Във Варна Общият устройствен план има 1200 възражения. В Бургас те са само 300, като част от тях се повтарят, тъй като са внесени при нас, в Областна управа, в министерството в РДНСК и има дублирани възражения, но даже и да са 300, мога да кажа, че като процент са много малко, което означава, че ние сме се справили със задачата в голяма степен.

Източник: Агенция "Фокус"