Арх. Петко Йовчев: В "Супер Бургас" има уникални решения

- Арх. Йовчев, какво включва предложението ви за проекта "Супер Бургас"?

- Започнахме прединвестиционно проучване, за да установим потенциала на територията - сегашното Пристанище-Изток. Имаме идеи, но те ще бъдат огласени след проучването, когато ще е ясно кое може и има смисъл да бъде направено.

Трябва да отбележа, че за първи път възложителите в лицето на "Зона за обществен достъп" АД предлагат на обществена поръчка да бъде изследвано не само градоустройственото предвиждане, а да бъдат направени икономически разчети и пазарни проучвания за бъдещата ефективност на вложенията и възможността те да бъдат възстановени и в какъв срок.

Третият важен момент от разработката е дали предвижданията могат да се реализират на базата на сегашното законодателство. Ако не, да се дадат предложения за това - какви промени трябва да бъдат внесени в съответните закони, за да може проектът да се реализира.

- Кое наложи възлагането на такъв проект?

- Причините са няколко. Една от основните е сегашното икономическо състояние на пристанището и промяната на структурата на товарооборота, особено след влизането в експлоатация на новите пристанищни мощности в Терминал 2А. Една значителна част от натоварването на Пристанище-Изток вече е прехвърлена на друго място и това даде възможност да се погледне на територията по друг начин, независимо, че все още е на подчинение на Министерство на транспорта.

Втората важна причина е европейската интеграция на страната и желанието на Европа за създаване на интермодалност на транспортното обслужване.

- Какво ще рече това?

- Възможността в една и съща територия да бъдат съсредоточени връзките между няколко вида транспорт.
И тъй като естественото разположение на структурата на Бургас събира на едно и също място пристанище, ж.п.гара и автогара, това е основание да създадем интермодален транспортен и пътнически терминал, който да свърже трите видове транспорт в тази точка на Европа.

- Как точно ще стане връзката на града с морето в тази част?

- Това е една от важните задачи - при бъдещото развитие градът все повече да излиза с обществените си функции на брега и да направи директен контактът на гражданите и гостите на Бургас с морските пространства. Такова решение има на правителствено ниво, което е едно сериозно основание за възлагането на обществената поръчка. Още повече, че дружеството, което го възлага е 80 % държавно и 20 % - общинско.

- Какви задачи трябва да реши проектът?

- На първо място - транспортният достъп до тази територия. При по-задълбоченото си изследване изясняването на този въпрос вероятно ще повлияе и на другите разработки, които се правят в момента във връзка с транспортното обслужване на Бургас.
Имаме желание пешеходната зона да продължи безпрепятствено от ул. "Александровска" до морето, където да има атракции и по-уникални сгради като естествен завършек на пешеходната зона, заедно с морските пространства.

В близост до тези зони ще бъдат предвидени пристанище за яхти и круизен терминал; сгради за публичен достъп, които касаят не само администрацията, но и някои наднационални функции, във връзка с това, че Бургас е контактна точка на Европа с източните пазари.

Безспорно погледът към тази територия трябва да бъде насочен в бъдещето и да бъдат предвидени функции, които до този момент приемаме в сферата на мечтите. Трябва да има изненадващи решения и сгради, които да впечатляват посетителите. Или - трябва да се говори за запомняща се среда, която да бъде уникална визитка за града ни.

В световния пазар на инвестиции в момента е по-лесно ще бъдат намерени пари за смели проекти, отколкото за казионни, с които е изпъстрено ежедневието.

- Какво ще стане с досегашното пристанище, как ще се развиват неговите товарни дейности в близост до новите атракции?

- Насипните товари са изтеглени на достатъчно голямо разстояние и това, което те отстъпват като територия, ще бъде заето с публични функции.

Безспорно трябва да се държи сметка за нормалното функциониране и развитие на самото пристанище. Не се предвижда то да бъде изцяло преместено, но трябва да се направи добра симбиоза между неговите дейности и публичните, които градът ще развие в тази част. Новата зона ще играе ролята на буфер между част от замърсяващите производства на пристанището и градската територия за живеене.

Трябва да бъдат направени и връзките с Морската градина и хотел "Приморец" на север и с Митницата и старата ж.п. гара, които оформят класическата рамка на града. Те, заедно със зелените площи пред тях, ще се превърнат в пространство за градски нужди, в което да бъде отчетено културно-историческото наследство на града. На изток-югоизток по един плавен начин ще се премине към една нова визия, която да отговаря на съвременните нужди.

Така, както в Барселона по крайбрежието са поставени едни от най-атрактивните сгради - аквариум, морски музей и други, така и ние ще търсим маркови сгради, които да направят Бургас уникален и за посещение, и за живеене. Неслучайно първият Генерален план за развитие на Пристанище-Бургас е правен през 90-те години от представители на порт Барселона - разположението на пристанището и града на двете места е доста аналогично.

Другото, което можем да постигнем, е една пулсация на ползването на пространствата, свързана с дневното и сезонно натоварване на територията. През деня тя е пресечена от много мощен транспортен поток, идващ по улиците "Булаир" и "Иван Вазов", докато нощно време този поток намалява. Този факт ще бъде умело използван, за да могат гражданите да използват различни територии по различно време на денонощието и да се привличат повече потоци от хора. Потокът автомобили ще стига до тази точка и ще се изтегля, без да нарушава реда и движението. Строго технологично и технически ще бъде решена и безпрепятствената връзка между ж.п. терминала, логистичния пътнически и товарния терминал.

- Какви решения ще използвате в тази връзка?

- Запазвам си правото да ги обявим през есента, когато бъдат изпробвани. Тази територия е доста откъсната в момента и дълго време не е мислено как да бъде интегрирана така, че да стане част от развитието на града. Натрупаните от това негативи не могат така лесно да бъдат решени. Вероятно ще стане с по-смели и изненадващи решения.

- Как ще бъде финансирано реализирането на проекта и идеите, заложени в него?

- Идеята е предложенията, които ще бъдат направени, заедно с остойностяването и юридическите схеми за реализация, да бъдат предоставени на различни стратегически инвеститори.

При всички случаи ще бъдат сериозно защитени интересите на акционерите - Пристанищна инфраструктура, Железопътна инфраструктура, БДЖ, Пристанище и Община-Бургас, но и на гражданите на града.

- В други крайморски общини има идеи за изкуствени острови, които да поемат част от транспортните връзки. Има ли в залива на Бургас възможности за използване на образувания навътре в морето и как ще се впише в акваторията съществуващият остров "Света Анастасия"?

- Сега на сушата има доста нарушени и неугледни територии, които не само загрозяват, а и пречат на нормалното развитие на града. Редно е първо да подредим тези територии и после да мислим за изкуствени острови.

Колкото до естествения остров "Света Анастасия", той е малък, обявен е за паметник на културата и аз лично мисля, че трябва да се оформи като среда за разходки, познавателен и поклоннически туризъм, но не и за обитаване, дори и временно.

Как и кога остров "Света Анастасия" ще стане елемент от градския отдих, ще се овладяват ли и други пространства - на тези въпроси трябва да отговорят авторите на Общия устройствен план на града.

- Каква беше ползата от проведената преди дни в Бургас конференция "Устойчиво и интегрирано градско развитие, инфраструктура, инвестиционни проекти и енергийна ефективност"?

- В момента Европейският парламент е предприел крути мерки за издигане на устойчивото развитие като условие за финансиране на бъдещи проекти. Сегашното правителство и институциите, които се занимават с тази тема, започнаха много активна кампания за информиране на обществото за смисъла от прилагане на принципите на устойчиво развитие. Първата конференция се проведе в София. На всяка територия в центровете за планово-икономическо развитие, тя има различен акцент.

Акцентът в Бургас бе върху проектите , които община Бургас развива по линия на европейските програми и тяхното значение за устойчивото развитие на територията.

Тук влизат проектите за интегрирания градски транспорт на Бургас, изграждането на Зона за обществен достъп, Общия устройствен план, важни комуникационно-транспортни съоръжения и възли.

В дискусиите участваха и представители на строителни форми, инвеститори и проектанти - членове на Камарата Съюза на архитектите. Целта бе след обсъждането да излязат някои елементи, които да бъдат подкрепени законодателно, за да се гарантира посоката за устойчиво развитие на териториите.

Източник: factor-bs.com