©

Апелативен съд - Бургас прецени, че атакуваният съдебен акт "не страда от непълнота на доказателствата, както и от процесуални нарушения, които да представляват основания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане".

Въззивната инстанция подробно обсъжда в решението си приложените доказателства, като коментира защо дава вяра на двете заключения - първоначално и допълнително на техническо-оценъчната експертиза, и как преценява многобройните свидетелски показания и обясненията на подсъдимия.

Апелативен съд - Бургас намира, че решаващият съд е направил законосъобразен, обоснован и правилен извод за неоснователност и недоказаност на разгледаното обвинение и се присъединява към него.

Въззивният съд споделя становището, че извършеното от подсъдимия не представлява престъпление, за което му е повдигнато обвинение, макар и по съображения, различни от тези на първоинстанционния съд. Апелативен съд - Бургас коментира като правилен извода на Окръжен съд - Сливен, че за да се прецени достатъчни ли са положените от кмета грижи, трябва да се изяснят правата и задълженията му като длъжностно лице. Въззивният съд намира, че като кмет на община Сливен той отговаря на изискванията за "длъжностно лице", но неговата дейност не е свързана с пазене и управление на чуждо имущество, затова Славов не може да бъде обвинен за престъплението "безстопанственост". Въззивният съд посочва, че неполагането на достатъчно грижи не може да се изрази в нарушаване на клаузи от договор, защото договорът не е източник на задължения за длъжностното лице, а за ръководената от него организация. Затова Апелативен съд - Бургас приема като неправилно, посочено в обвинителния акт, че неполагането на достатъчно грижи при управлението, стопанисването и запазването на повереното на подсъдимия общинско имущество се е отразило в нарушаване на договора за изработка.

"В обвинителния акт не е цитирана нито една правна разпоредба, като възможен нормативен източник на задълженията на подсъдимия като кмет на община Ямбол във връзка с разрушаването и премахването на процесния жилищен блок и най-вече със съдбата на строителните отпадъци", отбелязва въззивният съдебен състав.

Той обсъжда също становището на прокурора от първоинстанционната прокуратура, "че след изпълнение на сключения от подсъдимия договор, макар и за изработка, е настъпило неправомерно отчуждаване на движими вещи - частна общинска собственост в полза на дружеството - изпълнител по договора, като подсъдимият и управителят на дружеството изпълнител, предварително и устно са се уговорили, след разрушаването на сградата дружеството да се разпорежда със строителните отпадъци, т. е. ще стане техен собственик". Според прокурора това разпореждане е неправомерно, защо е липсвало подобно решение на общинския съвет. Държавното обвинение обаче не обвързва това становище с правна норма.

В тази връзка Апелативен съд - Бургас уточнява, че прокурорът е можел да направи изменение на обвинението по делото пред първата инстанция, а във въззивното производство това е недопустимо. Апелативният съд допълва, че в казуса "не са налице законовите предпоставки за преквалификация на престъплението "умишлена безстопанственост, представляваща особено тежък случай", в по-леко наказуемото "престъпление по служба". Въззивната инстанция намира за неоснователно и направеното от апелативния прокурор искане за отмяна на постановената оправдателна присъда по обвинението за безстопанственост и за връщане на делото на прокурора на първа инстанция за изготвяне на нов обвинителен акт.

Решението на Апелативен съд - Бургас подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.