Жената загубила единственото си дете, когато то било на 35 г. и макар че имала внуче, не можела да го вижда постоянно. Тя разполагала с 3 жилища и нямала проблеми да осигури едно дете.
"Задачата ни е да помагаме хората да са здрави и животът да се роди. Законовата граница за оплождане ин витро е 43 г., но за оплодена донорска яйцеклетка граница няма", уточни д-р Хубчев. Той подкрепя нов закон за ин витро процедурите с максимална възраст до 45 г., но не и нова авантюра с опасност за бъдещата родилка.
Междувременно 65-годишната жена, която желае да стане майка пак въпреки напредналата си възраст, се съгласи на среща с екип на "Труд. Тя покани журналистите на работното си място.
Колежките й там са единствените хора, които я разбират и с които може да поговори.
Самотата я е стиснала за гърлото сполетелите я нещастия са й дали много мъдрост и примирение, твърди тя. Жената прави уговорка, че ще разкаже историята си, но не желае да се споменава името и сегашната й професия.
Бившата учителка е вдовица, с една дъщеря. Рожбата й била всичко за нея. Но преди две години се разболяла. Жестоката диагноза - рак на костите, накарала майката да търси лекове и помощ отвсякъде - да я води по доктори, по болници, на лечение в чужбина... Нищо не помогнало. Дъщеря й починала едва на 35 г. Бургазлийката не може да се вижда с внучката си, защото след смъртта на дъщеря й отношенията със зет й се влошили.
Една сутрин разбрала от телевизията за русенката, родила след 60-годишна възраст. И изведнъж дошла надеждата. Казах си: "Чакай да видя за какво става въпрос. Беше порив от човешка гледна точка, а и от чисто любопитство. Написах писмо на д-р Хубчев. Да ми обясни мога ли да зачена ин витро, разказва жената. - Исках да си осмисля дните.
Когато обаче разбрах, че има рискове - отказах се. Ако не мога да го износя - как ще се справя после... Да осакатя един живот? Достатъчно съм се натеглила. Аз не съм много здрава - кръвно вдигам, имам запушена аорта, със сърцетоне съм съвсем добре." Бургазлийката въздиша дълбоко и продължава: "Попитах доктора има ли деца за осиновяване? Аз искам да взема някое дете в нужда, да си го нахраня, да си го облека... Но ми отговориха, че няма. Примерно деца на катастрофирали родители останали сирачета. Деца, които имат нужда и ще оценят моята любов и моята обич. Така живея всеки ден. С надеждата някой да ме потърси. Поне внучката ако се обади, ще бъда щастлива. Сега е така - живея абсолютно самотна..."
Източник: в. "Труд"