Споменатият Г. Иванов е издател, главен редактор и основно перо, списващо почти целия брой на "Под лупа". Още толкова титли той има и в общественото пространство - бизнесмен, продаващ климатици, общински съветник, а също и лидер на Движение за свобода и справедливост. Дали са му поръчвали атентат или не - не знаят дори в полицията, но все пак, за радост на читателите си, той е жив и здрав и до днес. Първоначално "Под лупа" се раздаваше безплатно във всички градски супермаркети. В един прекрасен вторник обаче собствениците им едновременно решиха, че нямат интерес от това и спряха разпространението Съмненията на издателя Иванов, че магазините са били притиснати от хора на "Атака" така си и останаха недоказани.
След като изчетат от кора до кора поредния брой, бабите и дядовците се преместват по къщите си, за да гледат бургаския канал на СКАТ. Той е по-различен от този, дето го излъчват в останалата част на страната и там всяка вечер тече любимата пенсионерска рубрика "Човече с елече". Тя е нещо като "Лека нощ, деца", но е посветена от начало до край на Г. Иванов и носи заглавието си от единствената му снимка, която той си помества във вестника - анфас и навлечен с елек.
Предаванията на СКАТ започват с песничката на Педя човек - лакът брада, а после продължават с репортаж от пенсионерски апартамент. Обикновено разстроена баба или отчаян дядо разказват патилата си със своя климатик, неизменно закупен от фирмата на Г. Иванов. Климатикът винаги е шумен, въобще не топли или не изстудява и аха-аха да гръмне. Накрая репортерка тържествено заявява: "Както виждате, драги зрители, климатиците от фирмата на Иванов са дефектни. Ако и вие имате такъв - сигнализирайте ни!" За да е сигурно, че ще сигнализират, апелът тече и като надпис между предаванията през целия ден. В отговор пък "Под лупа" всяка седмица обявява промоция - който си купи от климатиците на Г. Иванов, получава като екстра и безплатен едногодишен абонамент за конкурентна на СКАТ телевизия.
Цялото това пенсионерско забавление нямаше как да се случи, а Иванов можеше и да си остане почти неизвестна фигура в града, ако новата коалиционна власт в Бургас - "Атака"+ГЕРБ, не се бе намесила в една негова ударна сделка, подписана в блажените години на Йоан Костадинов. Тя предвиждаше върху общински имот Иванов да изгради частно училище. "Атака" обаче заподозря, че школото е само прах в очите, а там бизнесменът смята да вдигне поредните блокове с апартаменти за продажба. Поради което едно от първите неща, с които се зае новата власт, бе да разтрогне тази сделка. А едно от вторите - да сключи друга - със СКАТ, която получава срещу 850 000 лева общински терен от 555 кв. м, където да се изгради бъдещата масивна сграда на телевизията. От страна на общината контрактът се представлява от кмета Димитър Николов от ГЕРБ, а от страна на купувача - от шефа на СКАТ Валери Симеонов от "Атака", който по случайност е и председател на ОбС в града, където бе гласувана самата продажба. Естествено, най-върлият опонент на подписването бе Г. Иванов, който веднага предложи повече пари за терена. От кметството обаче с половин уста отбелязаха, че те не са обявявали търг, та да се прави наддаване.
За сметка на това съвсем смело общинската администрация огласява всекидневно новите инициативи на градоначалника Николов. Те са най-разнообразни и се простират от фауната на града, та чак до музикалната сфера. Кметът дори участва в кулинарно шоу, облечен като готвач. Същевременно той се бори с гаргите по главната улица, които кацат върху клоните на дърветата и бомбардират пешеходците с екскременти; по сигнал на граждани той треби гъсеници; обявена е и война на комарите. Помислено е също за безнадзорните коне - Николов им пуска паяк, който ще ги лови и прибира, а собствениците им ще си ги взимат обратно срещу глоба. В музикалната и шоусфера Бургас уверено преборва дори Каварна с пясъчен фестивал; организирано от общината посрещане на първи юли с "Подуене блус бенд" и Джон Лоутан и Кен Хенсли от "Юрая хийп" ; MTV- фестивал с най-разнообразни групи; тридневен карнавал; изложение на породисти кучета, едно от които Николов получи като подарък; също и "Бургас и морето" - за по-консервативните бургазлии.
Разбира се, Бургас има и някои несъществени проблеми като все по-големите автомобилни задръствания в пиковите часове, но изграждането на детелина на входа откъм София въобще не е нещо, с което улисаната във фестивали местна власт следва да се занимава. Градският транспорт пък е най-анонимният в цялата страна. Само най-верните му клиенти знаят кой автобус откъде идва, къде спира и закъде се е запътил. Последните табели по спирките бяха поставени още преди 23 години, а от почти 15 нито една от тях не е актуална. В момента има линии, които са вътрешна фирмена тайна за градския превозвач "Бургасбус" и вероятно самият кмет Николов ще е изненадан да научи, че съществуват. Една от тях е 13 - автобусите по нея се движат изцяло празни и само шофьорите и отегчените от скука контрольорки вътре са наясно какъв е маршрутът. В общината обаче никак не са се притеснили от този факт и поставянето на табели по автобусните спирки, както е в градовете из Европа, където MTV обича да снима своите фестивали, очевидно е оставено за други времена и други управляващи.
Всеки вторник, насядали около чешмичката в любимата си градинка и в очакване на момичките, пенсионерите от Бургас оживено обсъждат какво губи и какво печели градът от провалената сделка на Г. Иванов за частното му училище и от успешната със СКАТ за общинския терен. Всички постигат единодушие, че ако не друго, то поне са се сдобили без пари с единствения опозиционен градски вестник, който се печата чак в София. Това е така, защото по стара традиция в морския град медиите масово уважават управляващите. В миналото кметът Йоан Костадинов ухилено гледаше всеки ден от цялата бургаска преса и то с по няколко снимки в брой. Сега Йоан усилено подготвя кантора за юридически услуги, докато неговият приятел Аргир Бояджиев - бивш кадър на НСС и настоящ шеф на пристанището, назначи сина му Йоан-младши за свое пресаташе. Въпреки заканите на ГЕРБ и "Атака", че ще залеят прокуратурата и съда с материали срещу Костадинов, това така и не се случи. Затова пък Димитър Николов успешно зае мястото на Йоан в сърцата на бургаските медии. Характерна негова поза е да участва в тв студия на живо, а журналистът срещу него съвсем видимо да се разтапя от възхищение, че му е дал думата. Тези студия се излъчват ту от кметския му кабинет, ту от залите на някой местен хотел, а по изключение и от обикновено тв студио. Гостите не са случайни бургазлии, а местни журналисти, които с радост отделят от свободното си време, за да служат за масовка. Цялото предаване протича в дръзновено настроение, каквото е характерно и за самия Бургас, откакто го управлява кмет на ГЕРБ. Сесиите на общинския съвет също се излъчват директно по телевизията. Те започват с химна и продължават под звуците на патриотични и революционни песни. Тази музикална инициатива беше стартирана веднага след изборите. В мига, когато председателят Симеонов обяви пауза, из залата започват да "Блескат саби, щитове..." или пък "Тих бял Дунав" да се вълнува. Съветниците дотолкова привикнаха с тази жизнерадостна интонационна среда, че ако по случайност звукооформителят забрави да пусне поредния марш, всички започват да се оглеждат тревожно из залата. Тези успехи на коалиционния съюз ГЕРБ+"Атака" в Бургас бяха наскоро одобрени от най-високо място. Преди две седмици Бойко Борисов намина през морския град, порадва се на видяното и се замечта нещо подобно да се случи и в национален мащаб догодина. Какво пък - поне ще се открият свободни работни места за звукооформители в Народното събрание, а "Под лупа" и "Човече с елече" току-виж се сдобият с национално разпространение.
Източник: в. "Сега"