Знаете ли защо пишем желания до свети Серафим в Руската църква в София?

Руската църква в столицата е една от най-красивите у нас, а днес Sofia24.bg ще ви разкаже за нея. Тя е посветена на Свети Николай Чудотворец и е сред емблематичните сгради на града. Църквата е най-известна с това, че хората пишат желанията си на листчета и ги оставят там, за да се сбъднат. Но знаете ли, откъде води началото си тази традиция и до кого всъщност се пишат желанията?

Иконата на свети Серафим, както и мощите на наскоро канонизирания архиепископ могат да бъдат посетени и почетени в храма "Свети Николай Мирликийски", или още известен като Руската църква. Много столичани и гости на града решават да посетят гроба на свети Серафим, за да го молят за помощ. Болни молят за здраве, ученици и студенти за успех преди важни изпити, безработни за работа. Самият владика Серафим приживе окуражава учениците си да му пращат писма, след като почине. Това се превръща в традиция сред вярващите след смъртта му. Желанията се пишат в криптата на храма, където е гробът на архиепископ Серафим Соболев и се пускат в специални кутии. Любопитно е, че Серафим Софийски е знаел точната дата на която ще напусне този свят.

През 2016 г. в катедралата "Св. Александър Невски" Серафим бе канонизиран от две църкви едновременно - руската и българската православни църкви. Той  напуска болшевишка Русия през 1920 г. и пристига в България. Тук е назначен за настоятел на храма "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" в София. Само три месеца по-късно му е поверено цялостното управление на руските църковни общини в нашата страна. Серафим е издигнат в архиерейски сан с титул Богучарски през 1934 година. До края на живота си той живее на ул. "Велико Търново" 30 в столицата.

Руската църква е осветена през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски, и то специално за нуждите на руските имигранти в София. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в "Александър Невски“). Малките куполи на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 метра. Камбаните са дарение от руския цар Николай II. След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес.

В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от XIX век. Основният камък на бъдещия храм "Св. Николай Чудотворец“ е положен от княз Владимир Александрович (син на император Александър II), който пристига в София специално за тази цел заедно със съпругата си и сина си. Храмът е изграден по проект на академик Михаил Тимофеевич Преображенски (автор на православните катедрали в Ница и Флоренция). Строежът ръководи архитектът Александър Смирнов.