Журналист за датата 10 ноември: Не затворихме страницата на комунизма, защото не прочетохме книгата

Страницата се затваря, когато книгата се прочете. Когато историята се прочете. Българското общество не е направило това. Това заяви по повод датата 10 ноември журналистът Христо Христов в студиото на "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус“. Виждаме как политически партии, уж десни, издигат кандидатури на хора, чиято ценностна система не е дясна, смята събеседникът. "Говоря преди всичко за метастазните партии на комунистическия режим. Има ли политически субекти, които защитават правата на българите, или всичко е скрито зад смокиновия лист на псевдо демокрацията?“, попита Христо Христов.

"На 10 ноември бях на 22 години, учех в университета и работех. Трябваше да работя в строителството с 5-годишен договор, за да мога да остана в София. Бях дошъл в столицата, за да издам стихосбирка. Имах публикации в "Родна реч“ и "Пламък“. Едвин Сугарев изигра ключова роля в решението ми да стана журналист. Присъединих се към вестник "Демокрация“. През октомври 1990 г. постъпих там абсолютно начинаещ. Никой не вярваше, че Живков си е подал оставката – той подава оставката си на 9 ноември, когато пада Берлинската стена. Тя е продиктувана от натиск на Москва. Тогава той е на 78 години, вкопчен във властта, типичен диктатор“, разказа повече за историческия контекст на датата Христов, пречупен през личната му история.

Не можем да кажем, че българите оценяваме демокрацията, убеден е той. "Свободата и правата трябва да се защитават всеки ден. За съжаление ние живеем с представата,ч е всичко е гарантирано. Обикновено най-слабата черта на хората е, че престават да оценяват това, което са спечелили. Свободата, която получихме след рухването на тоталитарната комунистическа система, е много изстрадана. Много хора са дали живота си и са страдали по времето на режима на БКП. Това е забравено – метастазите на тоталитарната машина са живи и до днес. Не можахме да направим декомунизация, така че комунистическият елит да не влияе върху процесите на прехода“, даде оценка от дистанцията на времето Христов.

Изучаването на този режим се случва много късно – чак преди 2018 г. бе въведено като част от учебната програма от МОН, напомни той. "Тъпчем на едно място – всичко започва от семейството. Голяма част от обществото ползва привилегиите на криворазбраната ни демокрация, която е фасадна и не се интересуваме къде отиваме. Включвам тук и българите, които са на Запад – знаете как гласуват те от чужбина. Българинът иска шоу, нещо различно, някой да реши проблемите му като на магия“, направи своя политически анализ Христо Христов.

"На онези, които тъгуват по социализма, казвам: "Защо не го върнем? Защо БСП няма същата програма като БКП?“ Защото никой няма да поиска да приеме ограниченията, които режимът налагаше. Дори на българските националисти с уклон към социализма всичко им е западно - дрехите, часовниците. Децата им учат на най-елитните места, които са скъпо платени“, заяви още Христов.