Животновъд разказа как оцеляват в бранша и стигат ли им субсидиите

Средни земеделци в Югозападна България разтичат основно на кредити. Причината е, че честите забавяния при изплащането на субсидиите и тежката бюрокрация около европейските програми затрудняват оцеляването им.

Емил Драгичев има малка ферма за животни в Симитли. Грижи се за 35 крави и над 140 овце, разказва обществената телевизия. За да ги изхранва през зимата, разчита на кредити. И всяка година е несигурен за поминъка си.

Емил Драгичев - животновъд: "Рефинансираме заеми в момента. Зимата е един от най-трудните периоди и в момента е свързан с изхранването."

Фермерите настояват за по-големи субсидии за животните и за изплащането им навреме.

"За една овца взимаме 38 лева на година, за една година 38 лева. Един килограм царевица, с която храня е 40 ст. 500 грама на ден, храним от началото на ноември до април, 6 месеца това са по 30 180 дни по половин килограм 90 килограма по 50 стотинки са 45 лева, говорим само за царевица, без да имаме предвид, че ядат и сено и люцерна обезпаразитяване, работници. В движение се променят правилата доизмислят се нови и нови неща и ние не може да работим…..защото трябва постоянно да четем да следим, да се нагаждаме в обстановката", обясни животновъдът.

Когато не могат да справят с разходите, животновъдите се обръщат към банките.

"Земеделието, включително и животновъдството, са доста рисков отрасъл и банките подхождат изключително предпазливо, когато вземат решение за отпускането на такива кредити. Затова неразделна част от отпускането на този договор е застрахователния договор", каза доц. Елена Ставрова - финансист.

Малко земеделци у нас обаче застраховат продукцията си, затова и често търпят големи загуби.