Това е една история за Северозапада - такъв, какъвто е. Тук бедността е навик, а платената работа – малък празник. И ако някога в село Бойница е кипял живот, то днес мястото носи мрачната слава на най-малката и най-бедна община в Европейския съюз.
И макар, че влизат в статистиката на Европа, хората тук са далеч от европейските стандарти. Ковид-19 не ги притеснява, защото няма кой да го донесе. Останали са само пенсионери, а младите отдавна са поели на запад.
"Ние останахме по-дъртите кадри в село, преживяваме, децата ни са по чужбина. Докато имаше работа седяха, сега като няма работа, хванаха по чужбина, всичките се препитават там", разказа жителка на с. Бойница.
И докато едни търсят спасение на Запад, други избират чара на Изтока. Така преди няколко месеца в Бойница се озовават англичанинът Алистър и ирландката Жанет. Избират тишината и спокойствието в Бойница пред големите възможности в Англия.
И така бедният северозапад ги приютява. Твърдят, че в Бойница се открили свободата и истинския смисъл на живота.
"Не е много зле през зимата, прекрасно е през лятото. Много приятно местенце, тихо е. В Англия живеехме на главен и натоварен път, адски шумно е, страшно много хора има – просто не е приятно място", отбеляза Алистър.
"Може да има бедност тук, но е свободно. Хората тук са откровени, директни, докато хората в Англия - не", посочи Жанет пред
Bulgaria On Air.
Според Алистър и Жанет хората, които бягат от тук, за да отидат в чужбина, но не знаят, че на запад луксът е илюзия.
"Те мислят, че е има повече възможности там, че животът ще е по-добър. Някак си имам чувството, че вярват, че улиците в Лондон са покрити със злато – но те не са. Можеш да изкараш 100 хил. паунда, но ще платиш 50 хил. паунда за наем, 20 хил. паунда за такси, така че като теглиш чертата едва ли изкарваш толкова много пари", категорична е англичанката.
Чужденците от Бойница вече имат поглед и върху държавата. И докато 53-годишният Алистър признава, че не се интересува от политика, то 46-годишната Жанет би гласувала в България, ако има възможност.
В същото време в Северозапада местните се чувстват като чужденци. Чувстват се забравени дори от Бога, но знаят какво искат от следващия парламент.
"Загиваме, а най-хубавата земя в България е тук", каза възрастен българин от с. Бойница.
В навечерието на изборите всички в Бойница се замислят за проблемите в малката община. И докато гостите си пожелават конкретни неща като повече образовани хора и по-малко боклук, то местните имат една мечта - държавата да върне децата им в България.