Отлагането на реформите за подобряване на енергийната ефективност на сградите рискува да изяде набраната инерция. С над година е забавено подписването на договори с вече одобрени проекти, а сградното обновяване продължава да достига до много малка част от хората. Само една на двадесет многофамилни сгради е обновена за последните десет години. Проблемите и забавянията не се коренят само в политическата нестабилност, коментира д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект пред
Bloomberg TV.
"Сградното обновяване води до някои интересни процеси в енергийния сектор - до намаляване на пиковото потребление, например, което означава, че директно намаляваме нуждите от поддържащи мощности, което пък е една от основните полит-икономически линии, които се пазят в момента. Също поставя под въпрос - с продължаващата електрификация на системата - необходимостта от нови ядрени мощности, защото тази електрификация е свързана с преминаване на все повече хора на термопомпени системи и повишаване на ефективността на потреблението. Тези два процеса влияят и на други много по-сериозни проблеми на системно ниво, които имаме в нашата енергетика."
Отговорните институции сигнализират, че нямат достатъчно капацитет, за да изпълняват програмите, както на централно, така и на общинско ниво, каза Цанев.
Ако програмите не бъдат изпълнени, ще има недоволство от гражданите, но и от строителния сектор, който разчита на тези средства, добави той.
Въпреки че в момента са заети 200000 работници, за да се изпълнят всички инвестиции в Плана за възстановяване и устойчивост и по структурните фондове, има нужда от още 50000 души. Това означава, че строителният сектор трябва да инвестира в нови технологии и дигитализация, каза Цанев.
"В цяла Европа този процес е изнесен извън държавата - държавата не пречи и, ако трябва, помага малко, но процесът на обновяване на сградите на частните собственици е в ръцете на частните собственици. Този процес трябва да се изнесе на пазарна основа, а контролът да е в страната на собствениците" с участие на финансовия сектор, каза Цанев.
Повече от половината жилища в България сами са инвестирали в енергийна ефективност, без да се чака някаква държавна мярка.
"Подменините дограми са се увеличили двойно, жилищата с изолация са се увеличили двойно, климатиците са се увеличили двойно. Това беше преди кризата от 2022 г. - след нея търсенето на тези услуги нарасна очевидно. Виждаме много сериозно енергия от крайните потребители, но тя трябва да се канализира, за да подобри градската среда и да има устойчиво развитие на енергийната система", каза Цанев.