Заради войната в Украйна студенти от Пловдив проявяват все по-голям интерес към дроновете
Студентите от специалност "Авиационна техника и технологии“ проявяват все по-голям интерес към безпилотните летателни апарати. За съжаление войната в Украйна ги кара да обмислят курсови работи за военните приложения на безпилотните летателни апарати. Интересно е, че учените в университета могат да построят дрон като турския "Байрактар" за около половин до една година.
Бъдещите авиоинженери са на мнение, че дроновете имат неразвит потенциал за широко приложение. Авиационната специалност в Техническия университет – филиал Пловдив е изучавана от над 80 студенти в бакалавърска и магистърска степени.
По време на учебните занятия те изучават и историята на първите български безпилотни летателни апарати, произвеждани в Пловдив преди 50 години. Някои от студентите избират да провеждат стаж при своя преподавател гл. ас. д-р инж. Стоян Аврамов, който има собствено предприятие за производство на реактивни дронове, летящи със скорост 450 км/ч.
Може ли България да построи дрон
Това е въпросът, който бъдещите инженери от по-малките курсове задават на своите преподаватели. По-големите студенти вече знаят отговора. Научили са го от собствен опит по време на учебните стажове.
"Ние можем да построим прототип на български дрон за около половин до една година, счита д-р инж. Стоян Аврамов. Той и екипът му от години произвеждат летящи реактивни мишени за обучение на български и чуждестранни летци от изтребителната авиация и за артилеристите от противовъздушната отбрана.
На базата на тази реактивна мишена д-р инж. Аврамов и екипът му вече разработват и произвеждат безпилотен летателен апарат, който се използва за наблюдение и разузнаване. Тези дронове имат по-ниска скорост, но могат да летят над 12 часа без презареждане. Българският безпилотен летателен апарат е конкурентоспособен на пазарите в Източна Европа и Балканите, като цената му до голяма степен се определя от големината на полезния товар, който трябва да носи.
"Убеден съм, че ние от Техническия университет – филиал Пловдив ще продължим да работим в областта на гражданската авиация, включително и с безпилотни летателни апарати. Като учен считам, че гражданската авиация е една много по-голяма ниша за развитие на безпилотните летателни апарати в сравнение с военната. Надявам се на това държавата и военните да инвестират в българския потенциал за устойчиво развитие на военно-промишления ни комплекс. Някои побързаха да нарекат дрона "авиация на бедните“ и сгрешиха. Той се оказа авиация на умните“ – обобщи университетският преподавател.
Какво учат
Проф. д-р Въльо Николов – директор на Техническия университет – филиал Пловдив обясни, че за да правят безпилотни летателни апарати студентите задълбочено изучават аеродинамика и динамика на полета, като в това отношение школата на пловдивския филиал е много добра.
ВУЗ-ът разполага с уникалния за страната учебно-лабораторен аеродинамичен комплекс “УЛАК-1", позволяващ провеждането, както на лабораторни упражнения и научни изследвания в областта на аеродинамиката на летателните апарати, така и на изпитвания на модели на прототипи на летателни апарати.
Бъдещите инженери от специалност "Авиационна техника и технологии“ изучават също и компютърно моделиране, композитни технологии за създаване на корпуси на летателни апарати, както и реактивни двигатели за високоскоростните дронове.
Други учебни дисциплини в обучението на студентите от специалност "Авиационни техника“ са електротехника, електроника, теория на автоматичното управление, микропроцесорна техника, навигация, комуникационна техника и проектиране на летателни апарати. Обучението на студентите, завършили тази специалност се признава като теоретична подготовка, съгласно нормативните изисквания на Европейската агенция за авиационна безопасност. След определен трудов стаж младите авиоинженери получават бривет, който им позволяват да работят в Европа и в целия свят.