Пост във Фейсбук след новината за смъртта на 19-годишната студентка в Благоевград разчувства хиляди. Публикуваме го без редакторска намеса:
Днес ми се обади татко - притеснен и разтревожен: "Наред ли е всичко, тате? Гледам, че е загинала студентка в Благоевград. На пешеходна пътека. Уплаших се". "Всичко е наред, тати. Не се притеснявай. Обичам те, обади се на мама." И затворих. Бързах. Закъде бързам бе?
Животът е обидно кратък. Не знаеш къде ще си в следващата минута, не знаеш какво ще се случи и какво ще те сполети. Не знаеш коя ще е последната прегръдка, последната усмивка, последния смях. Не знаеш кое "Обичам те" ще е последно. Не знаеш коя досадна заръка на майка ти от рода на "Пази се, маме!" ще чуеш за последен път, или думите на баща ти: "Обади се, като пристигнеш". И понякога не пристигаш.
И понякога боли зверски, защото не знаеш кой ще реши, че днес ще си играе на Господ и ще очерни дните на близките ти, а твоят път ще приключи безвъзвратно, болезнено и несправедливо. Спрете да се тровите за преходни неща! Спрете да причинявате болка! Простете и искайте прошка. "Мирните" времена са най-тежки и нека Господ ни пази, защото ние явно не можем...