Името на
Бойко Рашков и задължителното изискване на "Продължаваме промяната" вътрешният министър да стане шеф на КПКОНПИ са били задраскани в подготвяната програма за ново правителство на ПП, БСП, ДБ и ИТН. Това се вижда в проект на програмата, с който "
24 часа" разполага и който отразява договорките на четирите формации след първия кръг преговори, организирани от БСП.
Вместо гарантирано избиране на Рашков в програмата е записано доста по-обтекаемото "номиниране" за шеф на КПКОНПИ. Това ще даде възможност на партньорите хем да спазят изискванията на партията на
Кирил Петков и
Асен Василев по адрес на Рашков, хем след това да не са задължени да гласуват за него в пленарна зала.
Промяната на формулировката и задраскването на Рашков изненадващо са дошли от ПП, твърдят източници на "24 часа". Така те получавали подкрепа от партньорите за закона си за КПКОНПИ, но не им натрапват Рашков.
Опит за възстановяване на добрите дипломатически отношения с Русия е записан в програмата на евентуален кабинет като по този точка няма възражения. Вносител на това настояване за външната политика е БСП, но доста по-крайно настроените по адрес на Москва и руската агресия в Украйна ПП и ДБ не са възразили. Вместо това още в бюджета за 2023 г. разходите да отбрана трябва да станат 2 процента от БВП. Предвидено е и проектите за превъоръжаване на армията да бъдат финансирани приоритетно.
В програмата на правителството остава въвеждането на еврото като валута от началото на 2024 г. Като се обмисля преходният период, в който цените ще са едновременно в левове и евро да започне още през септември тази година. Тук обаче мярката е все още под въпрос, защото ИТН държат на настояването си преди да одобрят влизане на България в еврозоната да видят обстоен анализ на ползите и вредите.
Всички мерки в правителствената програма са със срок най-късно началото на следващата година, както първоначално настояваше Корнелия Нинова. Лидерката на социалистите искаше с мандата на БСП да се състави програмно правителство с хоризонт края на 2022 г., а то впоследствие да поиска от парламента вот на доверие, за да продължи евентуално да управлява.
Все още обаче остават много спорни мерки, особено в икономиката. Предлага се например финансиране на половин лихва на малки бизнеси, но няма никаква конкретика, а някой е определил мярката като напълно несъстоятелна.