©

Заради това и все повече фирми се принуждават да "внасят" персонал - оказва се, че в много случаи е по-лесно да се наеме италианец, готов да живее у нас, вместо да се търси завършил филология. По неофициална информация над 1000 са трудещите се в индустрията чужденци - у нас има доминиканци, венецуелци, холандци, поляци, украинци.

Според данни на Българската аутсорсинг асоциация само 12% от дипломиращите се в родните вузове, или средно 7800 младежи на година, имат квалификация да заемат позиция в сектора. Голяма част от тях обаче заминават в чужбина, други пък не желаят да работят това. Очакванията на асоциацията са, че през 2015 г. нужните за индустрията хора ще са 30 000, а две години по-късно - 45 000.

Според данни на международната агенция за проучвания A.T. Kerney България е на девето място в света по атрактивност за аутсорсинг индустрията и на първо в Европа. Лидери в класацията очаквано са Китай и Индия, но родината ни привлича все повече инвеститори от сектора заради ниските данъци и разходи за заплати, както и заради високите нива на образованост на населението. Очакванията са, че към 2017 година годишният оборот в индустрията ще достигне до 2 милиарда лева.

Каква заплата получават работещите в подобни компании, най-често се определя от това колко и какви езици владеят. Колкото по-рядък е езикът, толкова по-голям е шансът за високо възнаграждение. При всички случаи обаче стартовата заплата не пада под 1200 лв., а в офертата задължително влизат ваучери за храна и транспорт, карти за фитнес и намаления в магазините.

Повечето чуждестранни фирми купуват за служителите си и допълнително здравно осигуряване, което да покрие разходите по лекарства в случай на по-сериозно заболяване.

"Много филолози вече предпочитат такава реализация пред работата в училище. Няма как да им се сърдим при средно възнаграждение 530 лв., но рискът да останем без достатъчно специалисти в класните стаи е голям", не скри тревогата си Янка Такева, лидер на учителския синдикат към КНСБ.