За първи път от 136 години българската държава няма пари за археологически разкопки

Стана ясно, че тази година за първи път в 136-годишната история на Третата българска държава правителството няма да отпусне пари за планови археологически разкопки. Планови разкопки означава проучване на значими от гледна точка на научната информация, а и качества на находките, проучвания. Това означава, че няма да се проучват столици като Плиска, Преслав, Трапезица, Царевец, древни областни градове като Силистра, Калиакра, Несебър, Созопол, импозантни римски градове като Дебелт, Нациария, Нове, Никополис ад Иструм и т.н.

В дискусиите бе споменато, че държавата за разлика от днес е намирала пари за разкопки дори по време на войните и, че дори тогава са намерени забележителни съкровища.

Божидар Димитров даде следните разяснения по въпроса:

"По време на войните учените са били мобилизирани и обединени в разузнавателен отряд под началството на проф. Богдан Филов, тогавашният директор на Националния музей, наречен тогава Народен. Разкопки са правени главно в новоосвободените територии. Най-голямата находка е при разкопките край с.Требенище, Охридско. Намереното там съкровище, освен множество сребърни и бронзови съдове, съдържа и две златни маски на погребаните там илирийски владетели. Златно прабългарско съкровище, състоящо се от коланни токи, е открито и край село близо до Чаталджа. Археологически разкопки са правени и в Онгъла - огромния /48 кв.км./ прабългарски военен лагер край с.Никулицел в устието на Дунав, както и на други места".