Вариантите са месечната помощ да се отпуска при доход до 350 лв. на член от семейство както досега или достъпът да се увеличи до 500 лв. Разчети се правят за ръст на детските от 50 лв., макар че имаше идея да станат и 60 лв. Сметките на различните варианти биха били излишни, ако бюджетът за догодина можеше да си позволи надбавката да е за всички деца. За това ще трябват около 140 млн. лв. допълнително над сегашните 365 млн. лв., ако сумата остане 35 лв. и още над 300 млн. лв., ако се увеличи на 50 лв.
Участници в Консултативния съвет за пенсионната реформа, където идеите за новия ред за изплащане на детските са се коментирали в рамките на подготовката на държавния бюджет за 2014 г., признаха, че е по-вероятно подоходният критерий поне за догодина да остане. Социалният министър Хасан Адемов пък вече няколко пъти повтори, че не могат да се правят чудеса в социалното подпомагане при малък ръст на икономиката, пише в. "Сега".
Социалните експерти са обсъждали и варианти за увеличение на максималния осигурителен доход, като идеите са били той да стигне дори до 3400 лв., т.е. да е равен на 10 пъти минималната работна заплата. Очаква се догодина тя да е 340 лв. Само при 2400 лв. обаче сметките показали, че в бюджета на общественото осигуряване ще влязат повече пари, отколкото ще бъдат изплатени заради ръста на обезщетенията и на максималната пенсия, която е 35% от него.
Идеята на синдикатите е таванът на пенсиите да се отвърже от максималния осигурителен доход, за да може в НОИ да идват повече пари, без да му се вдигат драстично разходите. Работодателите обаче са категорични, че подобни стъпки демотивират хората да се осигуряват на реални доходи, след като се налагат административни ограничения на правата им. Според бизнеса всички политики са насочени към защита на хората с недостатъчен осигурителен принос - вдигане на минималните прагове, минималната заплата, минималните обезщетения и пенсии, за сметка на тези, които честно се осигурят върху целите си доходи.
Източник: Дарик