Всички губят: Банките вдигат лихвите по депозити и кредити на бизнеса и намаляват тези по влоговете на домакинствата

Банките вдигат лихвите по депозити и кредити на бизнеса, докато тези по влоговете на гражданите падат, показва Месечният обзор на българската икономика, публикуван от Министерство на финансите.

Среднопретегленият лихвен процент по кредити за фирмите и домакинства се повиши с 34 б.т. през януари до 4.66% , като основен принос има нарастването на средната цена на корпоративните кредити. Средният процент по жилищните кредити продължи да реагира бавно на всеобщото повишение на лихвените равнища и беше само с 3 б.т. по-висок спрямо декември на ниво от 2.65%. Лихвата по срочни депозити също отбеляза увеличение – с 11 б.т. до 1.12%. Отново нефинансовите предприятия бяха отговорни за промяната, след като възвръщаемостта по техните депозити се увеличи по отношение на всички основни валути. От своя страна, лихвените проценти по депозити на домакинства се понижиха през януари.

След отчетеното забавяне през декември, растежът на кредита за частния сектор отново се ускори през януари, нараствайки на годишна база с 13% при 12.7% месец по-рано. По-бързият растеж дойде от ръста на кредитите за домакинства, чийто годишен темп се повиши с 0.2 пр.п. до 14.8%.

Всички компоненти на кредитите за домакинства се развиха възходящо през месеца, с по-големи приноси от жилищните и потребителските кредити, които в края на януари нараснаха съответно със 17.9% и 12.5% на годишна база. Кредитите за нефинансови предприятия се забавиха спрямо предходния месец, поради отчетено месечно свиване на редовните кредити, като годишният им темп на растеж достигна 9.9%.

Фирменият овърдрафт, от друга страна, се увеличи значително и беше компонентът на частния кредит с най-голямо положително изменение през разглеждания период.

Според окончателните данни, месечната инфлация за януари 2023 г. бе ревизирана нагоре с 0.2 пр.п. до 1.2%, а през февруари потребителските цени се повишиха с 0.7% спрямо предходния месец. Поскъпването при храни и безалкохолни напитки бе най-голямо – с 2.4%, и имаше най-голям принос (+0.57 пр.п.) за месечното повишение на общия индекс.

Цените на основните хранителни стоки продължиха да се повишават, като единствено олиото отчете второ поредно поевтиняване спрямо месец по-рано. Базисната инфлация (от общия индекс са изключени храни, енергийни стоки, алкохол и цигари) бе 0.4% основно по линия на поскъпване на комуникационните услуги, хранене извън дома и фармацевтични продукти, докато цените на транспортните услуги се понижиха. Енергийните стоки имаха отрицателен принос след като природният газ за домакинствата отчете поевтиняване с 25.7% спрямо януари в съответствие с решението на КЕВР. Цените на твърдите и течните горива за ЛТС също се понижиха, съответно с 1.8% и 0.6%, във връзка с ценовата динамика на аналогичните суровини на международните пазари.

Годишният темп на инфлация според ХИПЦ се понижи до 13.7% през февруари, след като се бе стабилизирал на 14.3% през предходните три месеца. Темпът на нарастване при всички основни подкомпоненти на индекса отчете забавяне, като водещо бе това при храни и енергия. Така общият им принос в ХИПЦ се сви с 0.5 пр.п. в резултат от базов ефект, както и благоприятната конюнктура на международните пазари на суровини. Базисната инфлация се понижи с 0.2 пр.п. до 10.9%, като услугите допринесоха най-вече за наблюдаваното забавяне, пише Pariteni.bg.