От тях става ясно още, че за последните 10 години броят на хората, които живеят сами, се е увеличил с над 262 хиляди, а относителният им дял в общия брой на домакинствата е скочил с 8,1 на сто. За сравнение през 2001 г. под 23 на сто от домакинствата са били едночленни. От НСИ обясниха, че основната причина, за да се отчетат такива данни при преброяването, е застаряването на населението.
Най-много самотници са преброени в региона на Велико Търново. Там почти 40 на сто от домакинствата са едночленни. Подобно е положението и в столицата, където 36,5 на сто от домакинствата се формират само от един човек. На противоположната страна е област Кърджали. Там едночленните домакинства са 22 на сто от всички.
Увеличение бележи и броят на двучленните домакинства. Между 2001 и 2011 г. те са нараснали с 22 932 до 853 735 и формират 28,4 на сто от живеещите под един покрив българи.
Статистическите данни показват още, че всяко пето домакинство е тричленно. За последните десет години техният брой намалява с 22 хиляди до 606 613 хиляди. Логично същата тенденция се отчита и при семействата с четири и повече членове. Между последните две преброявания относителният им дял намалява с 6,7 процентни пункта.
През 2011 г. е констатирано още, че най-много многочленни домакинства има в Кърджалийско (29,8%) и Благоевградско (28,1%).
Генералният извод от всичко това е, че продължава процесът на раздробяване на българските домакинства. От НСИ посочват, че между последните две преброявания като бройка домакинствата са се увеличили с 83 702. В същото време населението на страната е намаляло с 564 331 души. В резултат на раздробяването близо 60% от всички домакинства у нас са с един и двама членове.
Пак в подкрепа на раздробяването е и сравнението със статистическите данни отпреди 111 г. Според тях за повече от век броят на домакинствата в страната се е увеличил 4,5 пъти, а живеещото в тях население - 2 пъти. В същото време средният брой на хората, числящи се към едно домакинство, е намалял сериозно - от 5,6 лица през 1990 г. на 2,4 души през 2011 г. По-значително това намаление е за селата - от 6 на 2,5 души при последното преброяване.
Едва ли някой би се изненадал от данните, според които 73,3 от решилите да се съберат под един покрив българи са предпочели града като място за живеене. Тенденцията за намаляване на селското население е факт от 1946 година и се дължи на вътрешната миграция - процес, който се засили особено през последните десет години. В резултат на това, ако през 1900 г. 75,4 на сто от всички домакинства са живели в селата през 1956 г. техният дял е паднал до 59,5 на сто, за да стигне до 26,7% през 2011 г.
През периода 2001 - 2011 г. броят на домакинствата намалява в 21 области, като най-чувствително е намалението в областите Враца - с 13 320 домакинства, и Монтана - с 8550 домакинства. Напълно обратната тенденция се забелязва в 7 области. Най-ярко тя е изразена в София-град, където броят на домакинствата от 2001 г. насам е нараснал със 112 745. За област Варна броят им се увеличава с 22 444, съобщиха още от НСИ.
Източник: в. "Монитор"