Децата най-често посягат на живота си заради конфликт в семейството, несподелена любов и ниски оценки в училище. 

И при децата, както и при възрастните, най-много са случаите на самоотравяне с медикаменти. 

Тревожна тенденция е намаляването на долната възрастова граница на самоубийците. Според данни на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА), има случаи и на 5-6 годишни деца, които посягат на живота си.

През 2014 г. по официални данни на НСИ 722 души са починали от умишлено самонараняване. Децата до 19 г., които са посегнали на живота си са 20 през 2014 г., сочи официалната статистика. 

В същото време няма официални данни за опитите за самоубийства или данните се разминават. Според информация на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) средно по едно дете на ден в България прави опит за самоубийство, като 5% от тях завършват с трагичен край. 

Голяма част от хората, които умират поради самоубийство, страдат от психични разстройства. Данните показват, че делът на психичните разстройства е 25% от всички заболявания през последните две десетилетия, което ги поставя на първо място по значимост (по-значими от онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания). 

И все пак значителен брой от хората с психични разстройства, които са извършили самоубийство, не са търсили здравни или социални услуги във времето преди опита за самоубийство. В много случаи не са налице достатъчно услуги, които да помогнат на хората в нужда по време на криза. 

"Психичното здраве се пренебрегва като тема у нас. То не е въпрос само на специализирани медицински грижи, но и на осигуряването на подходяща среда за живот и развитие на всяко едно дете", коментира Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата - обединение на 128 организации от цялата страна, които работят с деца и семейства. 

Основите на психичното здраве се поставят още в първите години на живота. Смята се, че до 50% от психичните разстройства се появяват по време на юношеските години. При 10 до 20% от младите се откриват проблеми с психичното здраве. Тези проценти са по-високи сред категориите в неравностойно положение.

Според едно от последните проведени изследвания в областта (през 2011 г.), което съдържа данни за психични разстройства на децата у нас на възраст между 7 и 12 г., всяко второ дете се нуждае от някакъв вид консултиране и услуги на психично-здравни специалисти. 

Изследването се нарича "Оценка на психичното здраве на децата в училище", проведено е сред 1 385 деца, 1 081 родители и 1 267 учители в 32 училища в София-град и София-област. Резултатите от него показват също, че 5% от общия брой изследвани деца се нуждаят от психиатрично обслужване. 

Психиатричната помощ за деца у нас е белязана от тежки дефицити, смятат експертите от Национална мрежа за децата и организациите членове на мрежата. Във всеки областен град следва да има кабинети по детско-юношеска психиатрия, т.е. те да са поне 28 на брой, а за момента те са едва 11. Именно тези кабинети трябва да осъществяват първичната психиатрична помощ за деца в общността - диагностика, превенция, насочване към специалисти от свързаните професии, работа с родителите и др. В момента в страната функционират само 5 психиатрични отделения за деца - в София, Варна, Русе, Търговище и Пловдив.

Все още няма ясна национална политика за психологическото обслужване в образователната система. През 2014 г. е преустановена дейността на Националната мобилна група за психологическа подкрепа. Тази група отговаряше на необходимостта от намеса в ситуации на криза или насилие над дете. В момента Министерство на образованието и науката (МОН) полага усилия за пилотно въвеждане на алгоритъма за прилагане на Механизма за противодействие на тормоза в училище и за обучения на на училищните психолози и педагогическите съветници за разпознаване на насилието над и между деца.

Въпреки трудностите и дефицитите в системата, неправителственият сектор може да се похвали с няколко сериозни постижения в областта на психичното здраве - два центъра за детско психично здраве в София и в Русе, управлявани от сдружение "Дете и пространство", организация - член на Национална мрежа за децата, и двата комплекса за психично-здравни услуги в общността на Глобална инициатива за психиатрия (ГИП) в Благоевград и в София.