Все по-малко апартаменти тип "студио", все повече многостайни апартаменти

Главният анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции в България Петър Мастиков не изключи спекулативно вдигане на цените на всички видове имоти в България при влизането на страната в еврозоната. Според него увеличението ще е краткосрочно, то няма да е с интензивността от последните две години, създадена от 2020 и 2021 г., и след това ще има стабилизация на ценовите равнища с известни флуктуации при различните типове строителство. 

Короновирусът, а и не само, положи основата на ясна тенденция на увеличение на средната площ на жилищата и в новите проекти те са с повече стаи, каза Мастиков, цитиран от БТА.

Увеличава се броят на тристайните и четиристайните апартаменти, все повече намаляват проектите за жилищни сгради, в които се предлагат студиа – една стая, която е хол, кухня и спалня.

Заради засиления интерес от страна на купувачите и високите цени все повече стават проектите на жилищни сгради с повече от необходимия изискуем брой гаражи и паркоместа. Това определя ясната тенденция инвеститорите да влагат повече в подземни паркинги, защото те се реализират на пазара.

Ръстът на средната площ на жилищните имоти е обусловен от масовото търсене на къщи, като само в столицата миналата година са започнали близо 30 проекта за затворени комплекси с къщи. Подобна е ситуацията в Пловдив, Варна и Бургас. Основната причина е не само като следствие от коронакризата, но и заради тенденцията на увеличение на жизнения стандарт в България, коментира експертът и допълни, че тя ще се разгръща занапред.

Тази година не се очаква да има кардинални промени в търсенето на жилищни имоти по вид, като то ще бъде опосредствано от личните бюджети на желаещите да имат свой дом, смята експертът, цитиран от БТА.

Цените на жилищата през 2024 г. се очаква да се задържат на миналогодишните равнища, смята експертът. Повод за положителни очаквания през тази година са цените на строителните материали, при които още от миналата година се наблюдава ясна тенденция за намаление, което стана особено осезаемо от втората половина на 2023 г., коментира Мастиков. Тогава борсовите цени на основните строителни материали бележат спад.

От 2008 г. не сме имали такъв обем ново строителство във всички типове функционални сегменти, какъвто отчитаме през 2023 г., коментира експертът. За миналата година обемите са били 7,650 млн. квадратни метра РЗП, което макар и да не е с голям процент увеличение спрямо 2022 г., е рекорд за последните 15 години, допълни Мастиков. 

При новото строителство на хотелите има ръст с близо 100 процента през 2023 г. – от 70 000 през 2022 г. на над 140 000 квадратни метра РЗП, като положителната тенденция се отнася както за градските, така и за хотелите по морето. Очакванията са и тази година да продължи положителната тенденция.

Като концепция моловете са достатъчно като брой за България, но не може да се изключи вероятността от мащабно инвестиционно решение, коментира експертът и напомни, че в момента се подготвя нов проект в Пловдив. Чисто еволюционно в световен мащаб по-малките и средните шопинг центрове отстъпиха място на големите и мега търговските центрове, които предлагат повече развлечения и търговски площи, напомни експертът. В повечето случаи залезът на подобни малки и средни комплекси идва по финансови причини заради мащабните заеми за изграждането им, имаше и примери във Варна на преустройване на търговски център в офис център. Бъдещата нова функционалност на такива обекти зависи от икономическата изгода от преустройството им, коментира Мастиков.

София-град запазва лидерската си позиция в новото строителство с 3,5 млн. квадратни метра стартирало строителство, следва Пловдив – с 1,1 млн. квадратни метра. При третата позиция има разместване, като Бургас успява да изпревари област Варна с 560 000 квадратни метра започнати строителни площи.

По-динамично е развитието на двата региона Русе и Плевен и при тях се отчита значително увеличение на инвестициите в нови сгради.

За Русе ръстовете са близо един път и половина, а за Плевен са над 2,5 пъти  –  съответно 160 000 и 138 000 квадратни метра стартирани площи, като водещи сегменти са жилищното и индустриалното строителство, а последният в Русе е достигнал над 90 000 квадратни метра. Очакванията са с развитието на магистралните връзки, свързващи София – Плевен – Русе, тенденцията за ясно изразено индустриално строителство да се развие, смята експертът.