По данни на българските разследващи най-често европейците искат от нас арест на лица, издирвани за точене на кредитни карти и финансови престъпления. В повечето случаи това са българи, заснети да поставят скимиращи устройства на банкомати зад граница. Не са малко и заповедите за арест за разследвани за трафик на хора и наркотици, контрабанда и кражби на коли.

Освен обичайните криминални деяния обаче, разследващите отчитат, че в последните няколко месеца у нас са зачестили случаите, в които европейски страни пращат заповеди за арест на лица, разследвани за тероризъм. Поне по една подобна заповед пристига по факс или по електронната поща на българските разследващи всеки месец от близо година насам. Много често издирваните екстремисти са залавяни именно у нас. Причината за това е, че стараната ни е външна граница на ЕС и граничният ни контрол със страни, които не са членове на съюза е доста засилен. Освен това обичайно пътят на т.нар. "чужди бойци" (бел.р. европейци, които воюват на страната на ислямистите) минава през България към Турция и оттам към някоя от арабските държави, в които има мрежи на "Ислямска държава" или "Ал Кайда", обясниха разследващите.

Голям проблем при задържането на подобни лица у нас обаче е това, че все още в родното законодателство има дупка, която позволява лице, издирвано като "чужд боец" да бъде пуснато на свобода. Причината е, че текстовете, криминализиращи подобна дейност в европейски мащаб са сравнително нови. Франция е една от първите, които предвидиха в наказателния си кодекс затвор за т.нар "чужди бойци" - европейски граждани, често дори не мюсюлмани, които заминават за Сирия, за да се включат във военните действия на "Ислямска държава" там. Затвор е предвиден и за лица, които пътуват с цел обучение в екстремизъм.

Тези текстове обаче у нас не все още не са приети и затова, ако все пак чужденци, разследвани за такава дейност бъдат засечени на наша територия, може и да бъдат освободени, обясниха юристи. Подобен параграф 22 имаше и при делото на френския терорист Фриц Жули Жоашен. Тогава той беше освободен по едната европейска заповед за задържане, тъй като у нас отвличането на собственото дете не е престъпление. Той беше екстрадиран във Франция за тероризъм, което е наказуемо и по българското, и по френското законодателство. Франция, откъдето е изпратен сигнала за терористите, криминализира обучението на европейски граждани в екстремизъм след атентатите срещу журналистите от списанието "Шарли ебдо".

Освен предаване на задържани с Европейска заповед за арест, страната ни извършва и екстрадиции на основание Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., двустранни договори и принципа на взаимност, обясниха от правосъдното министерство. За периода 2013 - 2014 г. в министерството са постъпили 62 молби за екстрадиция.

За същия период България е изпратила общо 36 молби за екстрадиция, пише в справката на ведомството.

По закон България изпраща молби за екстрадиция до държави, на чиято територия е било установено или задържано лице, издирвано от нашите власти заради течащо срещу него разследване, съдебен процес или за изтърпяване на наложено от наш съд наказание.

Някои от европейските страни, с които имаме подписани договори за екстрадиране на арестанти и затворници, също отказват да връщат наши бандити. Сред традиционно отказалите са Англия и скандинавските страни. Тези държави отдавна оспорват решенията на българските съдилища и ги възприемат като неправомерни.

От години в Англия се крият няколко наши подсъдими, за които Обединеното кралство отказва екстрадиране. Една от тях е Димитрина Калайджиева, подсъдима за смъртта на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Според британските магистрати процесът срещу българката, който се води у нас, е нагласен и опорочен от бившия главен прокурор Никола Филчев. Затова те отказват да я върнат в страната ни.

Според специалистите Англия и скандинавските страни са 
добър "авариен изход" за бегълците тъй като страните са членки на ЕС и паспортният контрол през тях е по-лек. Освен това те представляват "позната територия" за българите, особено ако бегълците знаят чужд език.

От справката на правосъдното министерство става ясно още, че за периода 2013 - 2014 от чужбина са постъпили 140 молби за трансфер от осъдени български граждани, а за същия период има общо 11 молби от чужденци, осъдени в България. В министерството обаче не се събира и съхранява информация за вида на престъпленията, за които са осъдени лицата, подали молби за трансфер.

Според информация на разследващите 15 южни страни са се превърнали в истински пристан за българските бандити. Това сочат справки на българските разследващи. Според данните Египет, Мароко, Нигер, Нигерия, Колумбия, Венецуела, Бразилия, Еквадор, Перу, Чили, Аржентина, Уругвай, Парагвай, Боливия и ЮАР от години приютяват българските бегълци от закона. По данни на правосъдното министерство с 14 от тези страни България няма сключени договори за правна помощ или екстрадиране на престъпници. Контракт има подписан обаче с ЮАР.

За да се стигне до екстрадирането на нашенец в чужбина, по закон той трябва да бъде осъден на повече от 4 месеца ефективно наказание или престъплението, за което се издирва, да предполага поне година затвор. Ако с дадена страна не се постигне договорка за връщането на наш подсъдим в страната, да се прибегне до съд в чужбина.
Тази опция се ползва все по-често, тъй като в редица случаи западните страни отказват да признаят решения на наши магистрати. Затова със съгласието на съответната страна нашенецът се изправя пред съд зад граница. Подобни случаи е имало с дела, които са изпратени в Гърция, Франция и Германия.

Информационните масиви на ведомствата показват сериозна слабост на съдебната система у нас, която допуска стотици престъпници да избягат зад граница с фалшиви паспорти заради недостатъчен съдебен контрол. Основната причина за това е липсата на окончателни присъди в разумен срок.
В ЮАР например от години се крие скандалната банкерка от кръга "Орион" Веска Меджидиева. Тя беше осъдена на 5 години затвор за обсебване в особено големи размери. Бизнесдамата е една от първите задочни обвиняеми у нас, тъй като още по време на фалитите на банките през 90-те години тя избяга в ЮАР заедно със съпруга си Румен Спасов, който наскоро почина. Африканската държава веднъж вече отказа екстрадицията на Меджидиева.

Международната полицейска система Интерпол издирва зад граница 67 българи, които са избягали от правосъдието у нас, показа проверка на Агенция Монитор.

Повечето от нашенците са духнали зад граница малко преди да чуят окончателни осъдителни присъди за престъпления, извършени в България. Такива са случаите с дупнишките бизнесмени Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви, както и с осъдения на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров.

До дни в системата на Интерпол се очаква да бъде качен за издирване и собственикът на фалиралата вече фирма "Ентуртранс" Ениз Ченгел, собственик на автобуса-ковчег, в който преди няколко години на магистрала "Тракия" загинаха 9 души, а други 11 бяха ранени. Турският гражданин получи 10 г. лишаване от свобода след като три инстанции прецениха, че като управител на фирмата той е изпълнявал немарливо служебните си задължения,. Въпреки, че трябваше да бъде вкаран в затвора обаче се оказа, че Ченгел е напуснал страната преди около 4 месеца и затова беше обявен за издирване от българските власти.

Поне 50 000 лева кеш трябва да притежава всеки беглец от закона, който иска да се укрие успешно зад граница. Това са изчислили българските разследващи.

Според тях парите са необходими на беглеца, за да не се набива на очи зад браздата и за да не бъде засечен от полицията, ако се опита да изтегли пари от банкомат или банкова сметка. Парите могат да се пренесат лесно в едри купюри от по 500 евро и да осигурят на беглеца независимост за няколко месеца.

"Сумата от 50 000 лева не може да бъде събрана от всеки бандит, затова най-често зад граница се решават да избягат хора, които са част от организираната престъпност и се надяват на "международни контакти" в чужбина", обясниха от прокуратурата. Доста често нашенци бягат към западното крайбрежие на Испания и островите наоколо, защото там има съсредоточен голям контингент от родни бандити, обясняват още те.