Преди близо месец бе съставено правителството, начело с акад. Николай Денков. Кабинетът бе подкрепен с гласовете на първите две политически сили плюс подкрепата на Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски от ДПС. Така, близо една година след свалянето на правителството на Кирил Петков и управление на страната със служебните кабинети на президента, България най-накрая получи редовна власт. Доведе ли това обаче до нормализиране на политическата обстановка? Скептицизмът към новата редовна власт бе и остава висока. Водещата причина за това е неяснотата при какви условия работи правителството. Все още няма обща управленска програма, а коалиционно споразумение не е било подписвано.
Именно липсата на писмено формулиране на общите политики доведе до прехвърчане на искри и разменяне на взаимни обвинения между двете най-големи политически сили през миналата седмица. Това доведе до поставянето на ултиматум от страна на ПП-ДБ, които заявиха, че ще искат от ГЕРБ-СДС да се съобразят със седем гаранции, а ако това не се случи, вторите в 49-ото Народно събрание заплашиха с "хвърлянето“ на оставка.
През тази седмица ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ проведоха две срещи в сградата на парламента. Първоначалните реакции на представителите на двете политически сили бяха негативни. Взаимните обвинения продължиха, а ясен резултат нямаше. Единствено бе обявено, че всеки вторник представители на двете парламентарни групи ще се срещата, за да обсъждат законодателството, важните теми на деня и управлението на страната.
И докато депутатите на първите две разменяха обвинения помежду си, министър-председателят и вицепремиерът бяха категорични, че те работят в пълен синхрон и посочиха, че напрежението е концентрирано в парламента. Двамата бяха на посещения в Брюксел тази седмица, където проведоха срещи със своите европейски колеги и обсъдиха темите, свързани с Шенген, укрепването на външните граници на Съюза и продължаването на помощта за Украйна.
В парламента ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС проведоха формална среща, свързана с конституционната реформа.
Делян Пеевски обяви, че ще се оттегли от от комисията по конституционни въпроси. Стана ясно, че ще се провеждат срещи и с останалите политически сили относно това какви промени да бъдат направени в основния закон на страната.
Междувременно
Асен Василев представи параметрите на бюджета – 3%-ов дефицит, няма да бъдат орязвани разходите за социални плащания, минималната пенсия ще бъде вдигната, данъците няма да бъдат променяни. Това са само част от параметрите на проектобюджета за 2023 година.
Лидерът на ГЕРБ
Бойко Борисов заяви, че темата за коалиционното споразумение не е сред приоритетите на парламентарната група, но той насочи вниманието върху бюджета. Борисов призова Василев да запознае в подробности депутатите на ГЕРБ-СДС с проекта и увери, че ще бъдат търсени общи усилия за коригирането на проблемите в него.
На фона на това обаче от "Възраждане“, БСП и ИТН бяха категорични, че няма да подкрепят бюджета на финансовия министър.
ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС се обединиха и по темата за стартирането на процедурата за избор на нов главен прокурор. Трите политически сили призоваха ВСС процесът да не бъде стартиран. Правосъдният министър поиска изборът на
Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор да бъде обявен за незаконосъобразен.
Така, нормалността в политическия живот започна лека-полека да се завръща. Това обаче не означава, че всичко ще преминава безоблачно. В следващите дни се очаква да започне разглеждането на бюджета, а това предполага тежки спорове в пленарна зала между народните представители. На дневен ред остава и темата за избор на шефове на регулаторите, което и по времето на кабинета на Кирил Петков, и сега скара политическите сили. Започва и подготовката за местните изброи, които ще се проведат тази есен, а тази тема предполага възникването на напрегнати моменти между политическите сили. Все още не са избрани и председателите на парламентарните комисии.