Реформите не се правят през бюджета. Това каза за аудиокаста
"Това е България" на
Радио "Фокус" бившият финансов министър
Владислав Горанов. Най-съществените реформи, които са правени в българското общество, са правени в години, в които сме били доста по-бедни от сега, уточни той.
"Спомняме си след 1997 г. в правителството на
Иван Костов голяма част от реформите и в държавното обществено осигуряване, и в системата на здравеопазване, свързана със създаване на здравоосигурителната каса, някои от реформите в средното образование възникнаха и се проведоха в периоди, в които нещата не изглеждаха по-розови от сега. Напротив, основна критика, която в момента може да се отправи, е, че икономическият цикъл не предполага такъв дефицит. Наличието на подобен дефицит, и то устойчив в следващите няколко години, по-скоро не действа антиинфлационно. И моите притеснения са да не би спазвайки, макар и номинално критерия за дефицит по консолидираната фискална програма в следващите години да се спънем в едно друго съществено условие за присъединяването към еврозоната, а именно нивото на ценовите изменения, т.е. инфлацията", допълни Горанов.
Има предпоставки за укротяване темповете на инфлацията. Цените на енергоносителите се връщат на предкризисните нива, като при кризисни нива имам предвид войната, която се води в Украйна, каза бившият финансов министър.
"Но същевременно политиката, свързана с увеличаването на социалните разходи и допълнителния дефицит, с който бюджетът участва в икономиката, са по-скоро проциклични и проинфлационни фактори. Така че вероятно нашата инфлация ще остане над необходимата за влизане в еврозоната. Разбира се, част от факторите са обективни и са свързани с положението в света и в Европа във връзка с войната в Украйна, но част от тях са си местен принос, срещу който се вижда засега, че държавата няма ефективни механизми за противопоставяне, напротив, с някои от мерките се засилват инфлационните очаквания", каза
Владислав Горанов.
Цоня СЪБЧЕВА