Когато училището ти се намира на 10 минути пеша от вкъщи, но не можеш да извървиш това разстояние, най-голямата мечта на семейството ти е да успееш да направиш самостоятелни крачки. Това е историята на Влади, на 9 години, от Перник. Едно умно, красиво, ученолюбиво дете, което мечтае един ден да може да кара автобус. Едно страхотно момченце, чиято майка, която е и негов личен асистент – Дина Дели, държи ръчичката му, за да усети то какво означава да пишеш.
Влади обича изкуството и се нуждае от финансова подкрепа, за да бъде опериран и да има възможностите, на които всички ние се радваме в ежедневието си – да спортува, да тича, да ходи. С нашата подкрепа той може да победи детската церебрална парализа. Ето какво ни разказа майка му Дина, която, заедно с баща му – шампионът по борба за България Владимир Дубов и братчето му Митко, се борят за по-добро бъдеще на тяхното слънчице. Ако искате да ги подкрепите, можете да го направите по няколко начина, пояснени в края на интервюто.
-Дина, да започнем така – нека читателите разберат защо се нуждаете от помощ. Разкажи ни как минава един ваш ден с Влади – освен майка, ти си му и личен асистент?
-Ставаме, минаваме през банята, аз му събирам необходимите неща за раницата. Помагам му да се облече, обуе. Слизаме по стъпалата заедно и с кола ходим до училище. То е на 10 минути пеша, но той не може да премине това разстояние. Докато е на училище, аз готвя/чистя... и в 12 ч отивам да го взема. Обядваме и или сме на рехабилитация, или малко почиваме. После пишем домашно. Той сам не може да пише, държа му ръката. Научи се да чете и да смята. Вечеряме, къпя го, задължително четем приказка ( обожава Франклин, имаме всичките книги, над 30 бр, така че ги редуваме).
Влади учи в обикновено училище. До каква степен то е пригодено за нуждите му?
-Той учи на първия етаж, а ресурсният учител, психологът и логопедът са на втория етаж. Стига до тях, като всъщност те го държат за ръка и му помагат да изкачи стълбите. В обикновените училища, както и в нашето, няма нещо, което да е пригодено за него. Направиха една кабинка с тоалетна чиния, защото обикновените тоалетни в училище са за "стоящи" деца.
-От какви интервенции се нуждае Влади?
-Основната операция е СДР - Селективна дорзална ризотомия. Но докторът, който ще я прави, каза, че на Влади му трябва и ортопедична операция при техен специалист. Така всъщност са му необходими две интервенции. Първата струва 51 618 долара. Ортопедичната е 13 300 долара. Общо имаме нужда от 64 917 долара, за да има той шанс да ходи самостоятелно. Влади е с ТЕЛК, 95 % с чужда помощ. Ако съберем средствата, операциите ще се проведат в Център за спастичност на церебралната парализа към Детска болница Сейнт Луис, Мисури, САЩ.
-Кои негови ежедневни дейности ще се подобрят, ако интервенциите минат успешно?
-От болницата, в която са готови да направят операциите, ни изпратиха прогнозно становище. В него се казва, че специалистите наблюдават трайни подобрения при деца, които имат проблеми, подобни на неговите. Позите на тялото в седнало и изправено положение ще се подобрят, преходите между тях ще бъдат много по-лесни и бързи за него. Балансът му и нивото му на комфорт ще се подобрят значително. Самостоятелното ходене на Владимир ще се подобри на закрито и той ще се нуждае от устройство, за да може да върви на открито.
Ето и откъс от становището на медиците, който обяснява защо операциите са горещо препоръчани от специалистите: "Владимир може да се нуждае от ортопедична операция както за мускулите на прасеца, така и за лявото подколенно сухожилие, за да постигне възможно най-добрите резултати. Изискваме тези операции за удължаване на мускулите да се извършват в Сейнт Луис с д-р Андерсън чрез перкутанно удължаване, което е по-малко инвазивно и има по-малък риск от постоянно отслабване в сравнение с традиционното удължаване на мускулите. Поради всички изброени по-горе причини смятаме, че Влади е добър кандидат за операцията за ризотомия и че трайното намаляване на необичайния мускулен тонус ще му помогне значително“.
-Кога откриха проблема на Влади и през какво лечение е минавал до момента?
За първи път е диагностициран на 9 -месечна възраст. От тогава непрекъснато сме по рехабилитации. Дълги години бяхме пациенти на болница за рехабилитация Св.София ( в квартал Красна поляна), били сме във Варна, в Банкя. Отделно посещаваме басейн, опитвахме яздене, но е доста скъпо. Напоследък сме на рехабилитация в Дневен център в Перник и ходим на частна практика.
-За каква професия мечтае Влади, какво обича да прави?
-Много иска да бъде шофьор на автобус.
-Има ли възможност той да спортува?
-Не, за съжаление нищо не може да спортува. Той не може да стои прав на едно място. За деца с ДЦП нямаме спортове за съжаление, само рехабилитации.Важното за мен е да има шанс да ходи самостоятелно.
-Какво искате да кажете на читателите на този разговор?
- Моля хората да повярват в сина ми толкова, колкото аз вярвам, да видят в него едно усмихнато и тичащо дете, да помогнат това да стане реалност, а за всичко останало ще се погрижа аз. Бих искала да кажа също, че всяко нещо, което за едно дете е лесно, на Влади коства огромни усилия и става много бавно. Но въпреки това, той обожава да кара колело, макар и с помощни колела и приспособления за краката. Влади се научи да чете и смята. Не е достатъчно за възрастта му, но аз спрях да го сравнявам с връстниците му. Опитвам се да превърна писането на домашни в нещо по-весело. Постоянно го хваля, защото той наистина го заслужава. Единствено не мога да "се справя" със спастиката му... Ние в семейството ни сме много упорити!