Висшето образование има централен проблем и той няма да бъде решен с премахването на таксите 

Най-големият проблем за висшето образование е как да осигурим качеството. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" д-р Петя Георгиева, икономист от ИПИ.

"Проблемът е централен. Той няма да бъде решен, ако се премахнат семестриалните таксите и висшето образование стане изцяло държавно. Дори и да коригираме по някакъв начин достъпът до университет и всички да имат място там. Въпросът е обаче какво се случва с тези студенти, които влязат в университет - каква специалност ще учат, колко ще бъдат квалифицирани, ще могат да упражняват въпросната работа след това, ще успяват ли да се издържат, каква част от тези, които започват да учат ще завършат. Как да осигурим качеството обаче е много сложен въпрос и той не може да бъде решен само с една мярка", обясни Георгиева.

По думите й качество може да се постигне, след като студентът бъде включен в този процес: "Изключително важно е студентът да участва пряко, което означава той да плаща достатъчно, за да може да е и достатъчно заинтересован от това, което получава като услуга".

Според Петя Георгиева премахването на таксите за висшето образование не е правилен подход: "Със сигурност ще има голямо количество студенти, които ще започват да учат без да имат идеята да завършат университет".

Тя добави, че резултат винаги ще има, но много зависи какво точно искаме да постигнем с подобна мярка: "Това, което очакваме да се случи е, че достъпът до висше образование ще се разшири на входа. Премахването на таксите ще се отрази на много малка част от студентите, които наистина са затруднени да ги плащат. Таксите от студентите са източник на собствен приход на университетите - те сами си ги събират, изразходват ги по тяхна преценка".

Тя изтъкна мнението на Съвета на ректорите, които се обявиха против предложението на Министерството за отпадане на таксите за висшето образование: "Всичко очакваха, че те ще бъдат съгласни. Все пак събирането на таксите си е някакво главоболие за университетите, докато ако се приемат новостите - трансферът с държавни средства просто пристига в сметката всеки месец. Възможностите са две - или ректорите не са били консултирани, или Министерството да не е обмислило достатъчно добре това, което предлага и какво ще иска срещу това предложение. Тези неща никога не са без някаква цена и насрещна мярка.