Венцеслава Кожухарова: Ако искаме да ограничим глобалното затопляне, не бива да се разработват нови газови находища

Големият въпрос е защо все още коментираме разработването на нови газови находища, при положение че общоевропейската тенденция е за намаляване на потреблението на газ навсякъде. Това каза Венцеслава Кожухарова от сдружение "За Земята“ в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“.  

Тя цитира доклад на Международната агенция по енергетика, според който няма необходимост от разработването на нови находища на газ и нефт след 2021 г., тъй като в момента разработваните могат да задоволят настоящото потребление на газ. "Ако искаме да спазим тази траектория и ангажиментите, които сме поели за постигане на климатичните цели за ограничаване на глобалното затопляне, не бива да се разработват нови газови находища. Това е и официалната позиция на ООН“, заяви Кожухарова.  

По време на добива, транспортирането и горенето на газ се отделят летливи органични съединения и метан, който е мощен парников газ и има по-силен затоплящ потенциал от въглеродния диоксид, подчерта тя.  

Екологичните доводи срещу разработването на нови газови находища са свързани с опазване на биоразнообразието. "Когато говорим за местен добив на сушата, екологичните рискове са много сериозни. Те са свързани с почвите и водите – първо, с голямото количество използвана вода, необходимо за добива на газ, но също така и с потенциалното замърсяване на водите“, обясни експертът. 

Кожухарова даде пример с най-голямото неразработено нефтено и газово находище в Северно море, в акваторията на Шотландия. През 2020 г. разработването му влиза в енергийната стратегия на шотландското правителство, но само две години по-късно то е извадено от обновената стратегия, тъй като е оценено, че съществува сериозен потенциал от затопляне при разработването му. "За да се вземе такова решение, доводите трябва да са доста сериозни за потенциалните климатични и екологични ефекти“, коментира тя.   

Мораториумът от 2012 г. върху проучванията за шистов газ у нас касаят територията на Източна Добруджа. От миналата година обаче се чуват гласове за проучвания в Северозападна България, отбеляза екологът.

"Това, което продължава да бъде проблем, е потенциалът от замърсяване на подпочвените води и много голямото потребление на вода, което се изисква при добива на газ, независимо дали той е шистов или конвенционален. Разликата е, че при шистовия газ се използват повече химикали. Дунавският басейн е територия, която според множество доклади, включително последния доклад на ООН за тенденциите за засушаването, е определен като високорисков от засушаване. Би имало сериозен риск върху отглежданите култури там“, поясни Кожухарова.  

България е една от страните, които все още не е транспонирала директивата за възобновяеми енергийни източници, посочи още тя.