Варненка "избухна": Ние зелен хайвер не ядем!

Разярена варненка сподели случай, който я е оставил в патова ситуация, докато търси помощ за детето си в почивните дни. Публикуваме коментарът, изпратен до  Varna24.bg без редакторска намеса: 

"В сезона на вирусите и по законите на Мърфи или друг неизвестен песимист, в четвъртък детето започва да бълва като гейзер посред нощ. Хвърчат легени, кърпи, пет пъти се сменят пижами, чаршафи и завивки….Впрягаме цялата богата медицинска култура, натрупана в сходни отчаяни среднощни ситуации. След безсилието на капки и прахчета против повръщане, бойна свещичка успява да овладее разлива на всевъзможното стомашно съдържание. На сутринта обаче към драмата по традиция се прибавя и разстройството.

Късметът обаче е на наша страна, личната лекарка вдига телефона. Жената обаче е на конференция и не може да ни прегледа, нито да назначи изследвания, за сметка на това излиза от залата и подробно ни напътства какви илачи да вземем в битка със ситуацията. Временно успяваме да се справим, но при всеки опит детето да хапне четвърт солета или препечена филийка, ужасът се повтаря. Така избутваме петъка и в събота сутринта се нареждаме на дългата опашка пред Спешното. 

Температура нямаме, пускат ни и любезно ни канят да изчакаме. Чакаме си ние в компанията на други измърлушени пациенти. След час идва нашият ред, а през това време сме научили за блъснат моторист, контузен спортист, младеж паднал в дупка, детенце с пробита глава и друго с контузено пръстче, все тревоги...Защото никой не ходи на това място, защото му е приятно и забавно. Стигаме до педиатърката обнадеждени, че ще ни пусне изследвания и ще ни прати за консулт със специалист, ако не сме от нейната компетенция. Поне така са правили всички нейни колежки, до които ни се е налагало да се обърнем в спешни ситуации и на които изказвам дълбоката си признателност и възхищение.

Докторката обаче директно ни отправя към Инфекциозна клиника, а аз реагирам като при токов удар.

"Моля ви, не искам да лежим в инфекции, ако не се налага. Искаме изследвания, ще си ги платим, само да разберем какво му е на детето и ни назначите правилното лечение!", примолвам се. 

"Значи не искате в болница, така ли?", пита пак учудена лекарката. 

"Ами три пъти сме лежали там, моля ви категорично не искаме, вие искате ли на това място?".

Докторката клати отрицателно глава и съчувствено споделя, че знае какви са условията и защо не искаме. Оставам с чувството, че сме разбрани добре. Успокоява ме, че ще ни пуснат изследвания, ще ни консултират и ще си тръгнем с правилните съвети какво да правим. 

"Да се върнем ли при вас с изследванията?, питам. Не, няма нужда, ще ви предпишат правилно лечение", отговаря тя.

Засилваме се към една от най омразните сгради в живота ми, свързана с ужас и стрес, за който не искам никога да си спомням, както и с благодарност, разбира се, към лекарите там.

Звъним на звънеца. Отварят ни портала за ковид пациенти. Обясняваме по какъв повод сме там. Жената в бяла престилка минава през другото помещение и отваря другата врата, където посрещат инфекциозно болните. 

"Вижте, ние в четвъртък...", разказвам аз за втори път цялата одисея. Тя ме прекъсва в мига, в който стигам до там, че сме само за изследвания и започва да повишава застрашително тон, защото вече почти ни е приготвила "пижамите" и системите.

"Ние лаборатория нямаме, какви изследвания? Защо не ви направиха изследвания в Спешното, имат си лаборатория", пита ядосано.

"Ами не знам защо и аз това исках", отвръщам виновно.

Обяснява ми, че там приемат само болни пациенти, които ще настанят в клиникатата, не правят изследвания и не консултират никой, който няма да остане при тях.

Пак обяснявам, че съм готова да си платя, само да кажат къде да отида и какви изследвания да искам, но питам кой ще ни назначи правилното лечение? Дамата в бяла престилка вече ми е съвсем сърдита и аз оказвам съпротива на тона, с който ме критикува, че не съм за там.

В този момент блесва лъч надежда, влиза млада усмихната лекарка, която ми прави знак да запазя спокойствие.   

Започвам разказа за четвъртък вечер и всичко останало за трети път. Стигам до подробностите как детето е хапнало малък дюнер през деня и омлет с яйце и сиренце вечерта, същото, което и аз но...явно е вирус. И тук изведнъж разговора добива пълен обрат. Лекарката, която напълно подкрепям в това, изнася подробна лекция по здравословно хранене на детето, като му обяснява, че без картофена яхния и готвени манджа, човек от това дете няма да стане и ключът за нещастието в тоя живот са дюнерите, пиците и пържените картофки. Съгласявам се, изразявам подкрепа и благодарност и кротичко настоявам, че тези неща съм ги говорила а аз многократно, но ние търсим помощ не от диетолог, а от инфекционист.

За втори път ми обясняват, че там лаборатория няма, че изследвания правят само ако постъпим в болницата. 

Проявявам отново разбиране и питам какво да правим сега? Къде да отидем? Кого да попитаме? Кой ще ни пусне изследвания и кой ще ги разчете? Кой ще ни назначи адекватно лечение? 

Отново ме питат защо педиатърката не го е направила и аз отново отговарям, че нямам представа.   

"Ами ето, ще постъпите в болницата, детето ще е под наблюдение, ще му направим изследвания, ще му назначим правилното решение. Като ви изпишем ще ви насочим към гастроентеролог...", настоява младата лекарка.  

Тръгвам си гневна, леко отчаяна и осъзнала, че нямам алтернатива и се моля на Господ да не ми се налага да почукам отново на вратата им, ако не успея да се справя сама със ситуацията. Все пак ни изпращат със съвет и рецепта какво още можем да добавим към лечението. И с уговорката, че ако все пак направим изследванията, въпреки, че не й е работа, ще ни консултира, ако се върнем в рамките на работното й време.

Младата лекарка няма вина за това, че никой не иска да лежи в това отделение, където тя работи и усмивката й е единственото хубаво нещо за пациентите там. И аз нямам вина, че нямам алтернатива в тази ситуация и не искам услуга, не искам да се чувствам виновна като натрапник, който им губи времето. Искам работеща система, която да не ме праща за зелен хайвер. Ние зелен хайвер не ядем!", гласи коментарът, изпратен до медията ни.