Не случайно наричат Варна морската столица на България. По това време на годината градът се превръща в клокочещо от емоции и забавления място. Дори и в делничните дни плажът е пълен, а крайбрежните заведения привличат клиенти с обновен интериор и менюта, видя репортер на Varna24.bg.
Крайбрежната алея остава предпочитано място за разходки, релакс и забавления за малки и големи. Прави впечатление обаче, че две от култовите чешми, символ на алеята, не работят. Самотно и "тъжно" е и езерото, което беше една от атракциите на това място. На места все още стоят дискретни табели, че се набира персонал.
Според поставена информационна табела на плажната ивица, сянката е на цена от 5 лева. Толкова струва и шезлонг на ценралния плаж.
Варненци и гостите на града имат и богато разнообразие от културни събития, които могат да посетят в рамките на сезона. Музеи и галерии отварят широко врати с интригуващи експозиции.
Varna24.bg припомня и историята на Варна като курортен град, споделена на страницата на регионалната библиотека:
На 23 май 1921 г. с царски указ е разпуснат Варненският общински съвет. Окръжният управител назначава тричленна комисия, която да управлява общината до провеждането на нови избори. За председател на комисията е избран известният земеделски деец Йордан Пекарев, а за членове – д-р Наум Бочев и инж. Илия Христов.
Най-важното решение на комисията е обявяването на Варна за курортен град “с един хинтерланд, включващ пространството между селата Кестрич, Голяма Франга, Аджемлер, Белово (Гебедже) и Галата". Това става с постановление N 21 от 10 юни 1921 г., което определя посоката за превръщането на Варна в специален курортен морски град, който така преобразен не само ще създаде условия за поминък на населението, но градът ще бъде и една гордост за България – “неговото име ще се носи наравно с Ница, Монте Карло, Ривиера и пр. знатности“.
На 19 юни 1921 г. става официалното откриване на “банския сезон". На тържеството присъстват представители на държавната и общинска власт, дипломатически лица, акредитирани във Варна, висши духовници и граждани. След отслужване на молебен, г. Пекарев държи реч, в която заявява:
“Чрез курортирането ще се привлече вниманието на всички нуждающи се от морско лечение и въздух и вън от пределите на България, защото естествените условия на Варна са една рядкост на европейския континент… Варна като морски град има предимството и в климата, чистотата на водата и плажа, липсва и комарния бич, тъй известен в други морски курорти. С една реч, градът Варна със своята прелестна околност, подпомогнат и от човешката енергия, ще представлява едно рядко изключение в дарованията и удобствата за нуждаещите се от морски въздух, морска вода, морски пясък и морски радиеви лъчи – от животворни условия."
С официалното признаване на града за морски курорт, Общината получава правото да събира курортни такси от летовниците, както и да сключва заеми от банката за развитие на курортното дело.
Варненските кметове, управлявали града в периода 1881-1935 г.
Следващите кметове на Варна – Теодоси Атанасов, Златан Бръчков, Господин Ангелов и Христо Мирски, управлявали Варна до 1925 г., продължават да развиват идеята на Йордан Пекарев.
Морската градина има вече желязна ограда, а на входа е поставен “истински астрономически телескоп". Открит е и Летният театър (на мястото на сегашния планетариум) – дървена сграда, покрита отчасти с ламаринен покрив, отчасти с тенти, с примитивна сцена и дървени пейки. Тук летни концерти изнасят варненското певческо дружество “Морски звуци", създадено през 1925 г., хоровете на варненските училища и православните храмове, духовият оркестър. Има и лятно кино – “Глория Палас". Кметът Златан Бръчков е инициатор за възобновяване на строителството на новата театрална сграда. Направеното свидетелства, че за варненската общественост представата за града като курорт се свързва и с развитието му като културен център.
Идеите на следващия кмет Господин Ангелов за привличане на чужди фирми при построяване на морските бани, модерен хотел и казино се реализират на по-късен етап.
Тържествено откриване на новите централни морски бани във Варна
Най-големи заслуги за превръщането на Варна в морското летовище на България има кметската управа начело с Петър Стоянов. Той е един от създателите на Лигата за курорта Варна през 1925 г. На 5 февруари 1926 г. се основава Културно-просветно читалищно дружество, което още с встъпването си в длъжност започва подготовката на Първите български народни музикални тържества (днес ММФ “Варненско лято"). Тържествата се провеждат от 23 юли до 1 август 1926 г. През мандата си Петър Стоянов подпомага и организирането на занаятчийските изложби във Варна.
Най-голям е приносът на кмета и неговите помощници Богдан Елефтеров и Иван Върбанов за бързото изграждане на модерните морски бани. Построяването им се осъществява с активното съдействие на инж. Янко Мустаков, арх. Дабко Дабков, инж. Йосиф Стоянов. В словото си на официалното откриване на баните (1 август 1926 г.) Петър Стоянов подчертава: “Днес ние празнуваме завършека на една от точките в политиката на Общинския съвет. Нека с общи усилия направим Варна да бъде истински курортен пункт, който да дарява здраве и живот".
Освен плаж, море и въздух, образцовият курорт има преди всичко икономически цели, които могат да се постигнат чрез хотелите, ресторантите и увеселителните заведения, а също и чрез културни и спортни прояви. Курортът се нуждае от благоустроен град с хубави улици и площади, с електрификация и с добро водоснабдяване, както и от развита търговия и пазари.
В статията “Утрешна Варна" в брой 149 на Варненски общински вестник от 3 декември 1927 г. се дават насоките за постигане “великолепната фасада на тази нова Варна, обърната към величествената морска стихия, която й носи и богатствата и красотите си."
С тези задачи се заема варненската община след обявяването на Варна за курортен град.