Ваня Христоскова, която доказва, че автоимунните заболявания не са доживотна присъда

Диагностиката на автоимунните заболявания се подобрява и това дава надежда за облекчаване на състоянието на страдащите от тях. Това каза в предаването "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус“ Ваня Христоскова, психотерапевт.

"Диагностиката на автоимунните заболявания в последните години много се е подобрила и това води до естествен ръст на диагностицираните. Има генетична предразположеност към тези заболявания, но тя само частично влияе на отключването им“, заяви терапевтът. Хроничните инфекции са друг фактор, дисбалансът на макро или микронутриенти играе роля за отключването на тези заболявания. Сънят е изключително важен фактор, както и стресът и хроничната умора.

Редки са случаите на изцяло излекувани пациенти, но има много възможности за значително подобряване на състоянието им, смята Христоскова. "Категорично обаче медицината върви в посока разрешаване на тези проблеми. Ние като пациенти можем да се фокусираме върху балансирано хранене, превантивно проследяване на ключови витамини, баланс между работата и почивката, качествен сън, движение“, препоръча тя.

"Моето автоимунно заболяване е множествена склероза. Когато бях диагностицирана, едно от първите неща, които направих, е да отворя книгите по психосоматика и трябва да ви кажа, че много от прочетеното важеше за мен. Знае се, че тялото не разпознава собствените си клетки и ги атакува при подобно състояние. Ако го преведем на езика на психосоматиката, това означава, че в даден аспект от живота си ние вървим против себе си“, даде подробности специалистът.

"Смених хранителния си режим. Усещах, че когато хапна нещо, което не ми влияе добре, започва да ми се вие свят. Този симптом много бързо ми показа какво трябва да направя. След това промених начина на работата си – намирах се на кръстопът между две професии- психотерапевт и IT специалист. Взех решението си, редуцирах едната дейност и нещата се наместиха“, сподели личния си опит тя.

Много важно е да разбираме своите желания и копнежи и да им даваме пространство. Нашата склонност да потискаме конкретна емоция или да не я "пускаме“ се корени в ранното детство. Най-често става дума за първите седмици от живота ни, когато бебето се чувства едно цяло с майката, поясни още терапевтът.