Ваня Червенкова потъна в скръб

Ваня Червенкова потъна в скръб, след като едно от най-любимите й същества издъхна. За болката си разказа самата бизнесдама в профила си в социалната мрежа. Припомняме, че още на Бъдни вечер тя публикува фотосесия с кучетата и щерка си и призна, че едно от животинчетата е болно и му остава съвсем малко живот, въпреки усилията на докторите.  Битката на малкия Бижу явно е приключила и то трагично, а Червенкова скърби неутешимо.

Ето какво точно пише тя в страницата си в социалната мрежа:

"Аз бях за него целият му живот... Аз бях за него целият му свят! Отиде си.. в моите ръце.. моят Бижу!!! Моето голямо малко сърчице! Малкото му телце трепереше и се мъчеше да поеме още мъничко въздух. Очите му станаха големи , а аз го прегръщах и молех Бог да не ми го отнема. Плачех... не... не плачех... виех към небето и за първи път усетих страх. Моят Бижу ме прегръщаше с лапички и усещаше смъртта! С него си отиде и част от сърцето ми, отиде си част от душата ми.. Той беше част от мен и винаги ще бъде.

Усетих последното му дъхче. И не го пусках.. останах дълго така.. телцето му се вцепени , но не го пусках.. не исках да му го дам на този, който ми го отне! Няма такава болка.. не съм изпитвала нищо такова досега .. Ужасно страдам! Казват сърцето не боли.. Боли за Бога и то как боли.. душата също боли.. всичко ме боли и не искам да ми минава. Поне не сега...

Дадох му цялата си любов, дадох му цялото си сърце, направих всичко, за да удължа времето ни заедно. Когато беше последната му криза влязох в нашата църква, легнах пред олтара и молех всички небесни сили да отнемат от моите години , за да ги подарят на него.. за да бъдем повече време заедно. И му подариха, подариха му още малко живот. Да, това е част от кръговрата и един ден всички ще се срещнем с Нейно величество смъртта! Остават само спомените за един изживян живот. А от моето сърце Бижу ще ми остане всичко. 15 години само любов!

Той ми даде всичко онова, което и хората не успяха да ми дадат. Понасяше всичките ми неволи и емоции, понасяше отсъствията ми, понякога му се карах и се ядосвах... а той клатеше главичка със смешните си ушички, гледаше ме с големите си очи и ме обичаше.. когато плачех се гушкаше в мен и ближеше сълзите ми.. Имах цялата му любов и знаеше, че имам него. Затова се бореше неистово, бореше се за живота си заради мен.

Понасяше достойно цялата си старост, болеше го, последните дни и не ядеше, беше му адски трудно. Не виждаше добре, крачетата не го държаха, бореше се за въздуха, който диша, но се бореше и не се предаваше заради мен! Зная го! Усещам го с всяка фибричка от тялото си! И аз се борех за него.. защото той беше цялата ми любов! Не казвайте “Той е просто куче". Не! Ние всички сме енергия, едни я носим в човешки тела, други в други форми.. Това е Вселенска Енергия и част от пътя, който извървяваме ! Той ме научи на доброта!

Той ме научи да обичам всичко, което не може да говори! Той ми даде най-големият урок в живота! Благодарна съм на неговата душа, че избра преди 15 години аз да бъда неговата майка. Благодарна съм, че изживяхме заедно всичките си моменти. И той беше голяма част от моя твърде объркан живот! Никога няма да забравя за миг всичко, което той ми даде и се моля един ден Бог отново да ни събере там горе в един много по-съвършен свят! Аз зная.. той ще ме чака, а дотогава ...... Дотогава ще целувам урничката с неговата прах, ще я нося винаги където съм, ще ме пази вечер, докато спя, ще прегръщам всеки спомен и всяка вечер ще гледам на небето, за да целуна със сърцето си неговата звездичка! Божичко, колко много ме боли... Мой малък голям Бижу... Чакай ме там горе,мое мило момче! Един ден всички отново ще бъдем заедно... Завинаги!"