Вацев: Правителството на Петков е най-проамериканското през последните 30 години

Ние сме в навечерието на велики напрежения. Това подчерта в "Политически НЕкоректно" по БНР анализаторът Валентин Вацев, визирайки напрежението между Русия и Запада и по-конкретно напрежението между Русия и САЩ.

"Миналата година САЩ загубиха основанията на своята хегемония, а те съвсем не са готови да се откажат от своята хегемония. Докато в настоящия етап Русия и Китай – и заедно, и поотделно – имат своето военно-техническо и геополитическо над американската мощ. Когато хегемонът губи своята позиция и светът става много полярен, а това е реалността днес. Това се вижда от всички гледни точки с изключение на Атлантическия съвет. Та когато светът става много полярен, Кремъл (не толкова Путин, а колективният Путин) намира за възможно и необходимо точно сега да поиска Русия да има своята зона на сигурност и на влияние. Става дума за зони на влияние."

"По този начин Кремъл чертае новите граници на зоните на влияние на Русия. Например френският президент Макрон също мечтае за зона на влияние и тя съвпада директно с ЕС. Франция се готви да бъде страната лидер на ЕС в близко бъдеще. За нас е важно другото – че според вижданията за "червени линии" и зони на контрол и влияние в Кремъл, НАТО трябва да отстъпи далеч назад до конфигурацията от 1997 г. С други думи, Путин разбира, че има условия да пожелае и да устои с всички реални средства новата законна зона на влияние на контрол на Русия. 

Ние трябва да се готвим за това, че Балканският полуостров, заедно с основните страни от Източна Европа, ще бъде зона на влияние на Русия. За някои това е ужасно, за други – не е важно, за трети – е желано. България не е твърдо в другия лагер – софиянци са готови да посрещнат всеки победител на Орлов мост... Ясно е, че Русия не може да постигне своята зона на влияние само по дипломатически път. Става дума за ултимативни предложения от страна Кремъл по същество."

"В следващите 4-5 години Русия ще има военно-стратегическо надмощие над НАТО и над САЩ. Втората зона, в която Русия има тактическо надмощие, това е невъзможността на Украйна да продължи както досега. Въпросът ще се решава не с Щаба на НАТО, а отново в линията Москва – Вашингтон. Никой не може да накара Русия да воюва в Украйна. Това, което аз очаквам, тъй като днешните територии на Донецката и Луганската република не съвпадат изцяло с административните територии, е в Донецк и в Луганск да започнат вътрешно изхвърляне на въоръжените сили на Украйна. Въпросът за Украйна ще се решава на високо равнище между Москва и Вашингтон. При това положение Русия ще възстанови своите зони на влияние."

"Българските политици трябва да имат едно наум, да се съобразяват с реалността. Това бележи, според мен, до 5-6 години, периметъра на валидността на военно-политическия съюз НАТО. Затова съвсем разумни са очакванията България да напусне НАТО, тъй като няма да може да поддържа досегашния си статус. Това поставя въпроси пред българския политически елит как да бъдем независими действително, а не чрез лозунги и празни противопоставяния."

"Най-важното е, че България най-после има правителство – то изглежда оперативно и способно да действа криво-ляво. Според мен, някъде след третия месец ще стане ясно, че повечето от половината министри не стават за министри и ще се наложи един естествен "ремонт" или по-скоро една плавна и спокойна промяна на неподходящите хора с подходящи. Коалицията е "слепена със слюнка", но доколкото виждам засега, никой не заплашва с напускане, ситуацията е спокойна. Предстои на правителството да се бори с няколкото кризи в България – финансово-икономическа, здравна, енергийна, политическа, репрезентативна (най-страшната, но за нея най-малко говорим). 

Това, което може да дестабилизира правителството, и то още веднага след Великден, е простият факт, че правителството има три трансисторически задачи: Да имплантира в българското законодателно тяло основните моменти от Истанбулската конвенция. Второ, да освободи Македония по нейния път към ЕС, като се съгласи с македонските свръхочаквания и свръхизисквания. И трето, да осигури безпроблемното присъствие на българска почва на нови 1500-2000 американски войници. Аз мисля, че САЩ няма да стигнат дотам да поискат това нещо. Но за нас това стои като проблем – как се отнасяме към военно присъствие на американски части? Големият проблем пред българското правителство ще бъде неговият дълбинен неотстраним проамерикански характер. Днешното българско правителство е най-проамериканското през последните 30 години. Досега нито един български премиер не е поемал конкретни задачи от Държавния департамент на САЩ, Пентагона, Белия дом... Крайният проамериканизъм води България към задънена улица."