В очакване на Бъдни вечер
Всичко най-добро за в бъднини се пожелава в молитвите днес, затова и празникът е наречен Бъдни вечер. Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в християнството с раждането на Исус Христос.Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.
В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ - Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.
Основната обредна храна на този празник е постна. Тя винаги трябва да бъде тек, т.е. нечетен брой гозби. На празничната трапеза трябва задължително да има следните ястия: постен боб яхния, постни сарми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква ), зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година. Наред с това се приготвя постна пита украсена отгоре.
Най-често използваната пластика е монограмът на Христос, който се прави от две разточени къса тесто. По краищата се слагат топки. Тези краища са заградени от по-голям къс разточено тесто. Всичко това е свързано със символиката на старите българи. Топките на питата символизират овцете или другите домашни животни. Това не е случайно, тъй като ранните християнски зографи са представяли Христос като добрия пастир, заобиколен от стадо овце. Освен това според Библията, след раждането си, детето Исус е сложено в ясла.