Уловът на цаца намаля с 40%

Уловът на цаца през миналата година се е свил с почти 40 на сто и в мрежите на нашите рибари са попаднали едва 2279 тона от дребната риба. Тя обаче е най-значима за стопанският риболов и формира 61 на сто от общото количество. Това става ясно от анализ на аграрното министерство. Именно заради копърката уловът на морските видове риба като цяло бележи спад. През 2014 г. уловът на риба и други водни организми в Черно море е в размер на 8546,7 тона. Това е с 10,1% по-малко в сравнение с 2013 г., което специалистите от аграрното министерство обясняват с влошаване на рибните запаси и намаляване на видовото разнообразие в Черно море. От тях, 3 713,7 тона са морски видове риба, 20,5 тона - проходни риби и 4812,5 тона - рапани, миди и скариди.

Експертите от бранша обаче категорично не са съгласни, че рибата в Черно море намалява и затова уловите са по-малки. Според д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на БГ ФИШ има няколко фактора за тази редукция. Намалението на цацата може да се дължи на силно увеличената популация на делфините, предполага специалистът. Въпреки че се направи преброяване на тези морски бозайници, от браншовата организация не са видели досега нито ред за точният им брой. По неофициална информация делфините са между 1 и 2 милиона, а има и предположение, че те са 10 милиона. В случай че делфините са само 1 млн. , те изяждат на ден по 10 хил. тона цаца, ако има предвид, че дневната им дажба е 10 кила от рибите дребосъци. Пред българския бряг има около 60 хил. тона цаца, което означава че ние може да ловим по 10-15 хил. тона, колкото е била и българската квота.

Друга причина за намаления улов е по-малкия брой кораби, които се занимават с трицона. У нас има 2 хил. риболовни съда, от които само 10-15 са кораби за улов на цаца.

Освен това копърката е слабо експортно ориентирана риба и това е другата съществена причина да не представлява интерес за нашите рибари. Възможно е също така да се ловят още 1 000 тона цаца, които не се отчитат никъде, смята д-р Господинов. Това се дължи на лошото отчитане на рибата. Корабите с цаца спират в Созопол, Несебър, Варна и Балчик, а там няма изградени рибарски пристанища, където да има добра отчетност.

Освен това през миналата година цаца не е ловена няколко месеца, защото е била изключително дребна. Много труд, големи разходи и малък пазар за трицоната, казват още хората, които си вадят хляба с труд в морето.

В същото време обаче се увеличават видовете, които досега не са били ловени. Рибарите предпочитат да хванат нещо, за което се плаща повече.

Барбуна е пример за това изместване на интереса. Преди сме хващали 10-20 тона, а сега понеже този вид се продава успешно в чужбина уловът му е надхвърлил 313 тона. Същото се отнася за лефер, сафрид и други ценни видове. У нас пък се внасят други дребни видове от северните морета като шпротите. Това се дължи на факта, че българинът не може да плаща много за особено ценните морски видове.

Цацата винаги е била риба при това много ценна, тя е в началото на хранителната верига и се яде от всички, казва специалистът. Данните за цените показват, че за цената на трицоната е малко над 2 лева и това е достатъчно обяснение за високото и потребление, което частично се задоволява и с внос.

От останалите черноморски риби, по-съществен е уловът на хамсия - 369,7 тона, барбун - 313,8 тона, лефер - 304,7 тона, сафрид - 113,11 тона, морска лисица - 70,3 4 тона и попчета - 63,7 тона.

През миналата година рибарите са уловили по-малко рапани, миди и скариди, като над 98% от улова на водни животни се формира от рапаните. Заради огромния интерес към бялата пясъчна мида уловът и скача с 480%, по-голямо търсене има и на черната мида.

Източник: "Монитор"