© | | Новите учебни програми по литература и история за 6-и и 8-и клас бяха разкритикувани в детайли от учители и университетски преподаватели по време на почти 5-часовото им обществено обсъждане, организирано вчера в столицата от министерството на образованието. Експертите на МОН бяха буквално засипани с въпроси относно съдържанието на новите програми, липсата на определени теми и пр. Преди това срещи по темата имаше във Враца и Сливен, предстоят и в други градове."Защо деца учат произведения за възрастни? Защо се учат само антични творби, в които учениците не могат да открият своята съдба? Защо в програмите няма автори, които са живи? Правим от децата кухи отличници, които седят и цитатничат", заяви Радина Асенова, учител по литература в 144-то СОУ. Виолета Петкова от Синдиката на българските учители настоя в програмата по литература за 6-и клас да се включи поне едно произведение на Добри Чинтулов, а не неговите творби да се пеят като песни само по музика, както и да се добави уводен урок за българското Възраждане.
"Учениците в 6-и клас попиват всичко, точно тогава трябва да им се разкаже за Паисий, за да разберат, че той е разбудил съзнанието на българите", коментира тя. "Къде остана Каравелов, непростимо е да се зачеркне този бележит автор, който ще се изучава само с "Българи от старо време", и то в по-горните класове", посочи още Петкова.
Катя Кънчева от СМГ също призна, че децата помнят само това, което са научили до 6-и клас. Според нея учениците са претоварени със сложни понятия и не бива 12-годишни деца да се затрупват със знания като що е то "инвеститор" или пък "делова покана". "Колко от вас преподават на шестокласници за политическата система. Дори единадесетокласници не могат да ми отговорят какво е политическа партия", коментира тя. "Сафо не е автор, който да се дава на учениците и ученичките. Те трябва да се учат на нормална сексуална ориентация. Декамерон също не е литература за деца", изказа се и бивш преподавател от СУ. Като проблеми бяха откроени още липсата на теми, свързани с граматика и пунктуация, недостатъчното време за писане на текстове, липсата на представен стандарт за оценяване и др.
На обстрел бяха подложени и програмите по история. "Редом до толерантността трябва да се поставят и понятия като "дискриминация", защото и това го е имало по нашите земи между XV-XVII век", коментира Диана Илиева, учител от 56-о училище. Тя призова експертите в МОН веднъж завинаги да се изкажат за титлата на българските владетели и само избраната - хан или кан, да присъства в учебниците, а не да са приемливи и двете, както е предложено сега. В програмата за 6-и клас да се включат темите за славяните и прабългарите и за периода от края на XIII век до XIV век, а в тази за 8-и клас да има отделна тема за българското културно възраждане, посъветва още тя.
Георги Николов от Факултета по история на СУ посъветва във въпросните програми да се включат повече уроци за българското Средновековие за сметка на общата средновековна история, защото именно тази част от родната ни история е основополагаща за българите. Една от "пробойните" на новите учебни програми е именно, че сегашните шестокласници ще изпуснат целия период на Средновековието - в момента то се учи в осми клас, но по новите програми слиза в шести. По този повод зам. просветният министър Диян Стаматов посочи, че се обсъждат варианти и се работи по отстраняване на този "малък технически проблем". Една от възможностите е учениците да учат по половин час допълнително или по още 18 часа на срок(общо 36 часа допълнителни часове от ЗИП на година или 72 за две години), през които да се навакса със "средновековното" съдържание.
След изявлението на зам.-министъра от залата изненадващо взе думата Цеца Петрова от 119-о - училището, на което Стаматов доскоро бе директор, която директно заяви, че проблемът изобщо не е технически, а в програмите има съвсем сериозни дефицити. "Нищо няма да се получи, ако след този сладкодумен диалог нямаме гаранция, че мнението ни ще бъде взето под внимание", коментира тя.
По-късно пред медиите просветният министър Меглена Кунева заяви, че ще приеме 60% от предложенията, като например да включи "православие" и "дискриминация" в учебната програма по история. Тя обяви, че удължава с 2 седмици срока за обсъждане на програмите, който приключваше днес, а окончателното им приемане трябва да е факт до 10 март.
Източник: в. Сега |