© Черно море

Тревогата за акулата се засилва и от факта, че няма почти никакви по-сериозни наблюдения за състоянието на запасите й в Черно море. У нас тя се декларира като преулов в мрежите и не се отчита. В Русия и Грузия и Турция казват - въобще не я ловим, в Украйна - съвсем малко. Миналата година проведохме акция рибарите да пишат колко акули за уловили, накрая от обявените цифри излязоха само 120 тона, което е нищо в сравнение с реалната картина, каза доц. Райков. А в същото време продължава опасната тенденция, която може да застраши този морски вид, ако не се вземат продължителни във времето мерки, за да се стигне до пълното управление на рибните ресурси. 

Преди тяхното въвеждане обаче е нужно пълно изследване, включително и да се направи преценка за икономическия ефект от тоталната забрана на улова на акула. Нужни са бързи мерки в тази насока с грижа за бъдещето, защото последиците може да се окажат фатални (не един или два черноморски вида вече са само в спомените на старите рибари). Още повече, че акулата се развива бавно и живее до 25 години. Според рибарския бранш цената на акулата в момента е паднала много, защото нейното търсене намалява на пазара и слабо върви изкупуването й. Освен това уловът й е много тежък, трябва да се отива на големи дълбочини и да се стои по няколко дни в морето. Сега вниманието на рибарите е насочено главно към барбуната, която се изкупува за външния пазар. Така че има реална възможност за по-сериозни изследвания и въвеждане на строг регламент за акулата, допълни ихтиологът.

Като изключим този застрашен вид, изследванията за останалите видове рибни запаси и тяхната динамика бяха доста активни през миналата година благодарение на двата сключени договора с ИАРА, каза още доц. Райков. 

Единият беше насочен към събиране на данни от собствени източници - чрез тралене с кораб, което ихтиолозите сами организират, за да вземат проби. А другият - зависим от стопанския риболов и се прави при разтоварването на всички улови от корабите на брега. Вниманието е насочено главно към 6 вида риба с най-голямо значение за пазара. Данните от първото изследване дават оценка на моментното състояние на запасите и биоразнообразието пред българския бряг. Те се предоставят на научните съвети на Генералния комитет по рибарство за Средиземно море и Черно море и обединения научен център на Европейския съюз при вземането на решения за квотите, за управлението на рибните ресурси, обясни доц. Райков. Изследването било насочено към ресурсите от трицона и на съпътстващите видове риба, като сафрид, лефер, хамсия, барбуня, меджид и др.

През последните години наблюдаваме добро попълнение на запасите от лефер, тръгна рано като малък и после размерът му нарасна (говорим за чернокопа),обясни ихтологът. По неговите думи тази риба е от далеко мигриращите. Има лефер не само в Черно море, но и в цялото Средиземно море, особено край гръцките острови. Може да се е размножил в Егейско море и през Босфора да дойде до нашето крайбрежие, като следва своята храна - трицона, хамсия, сафрид. Това е най- свирепият хищник в Черно море с неутолим глад, гони жертвите си дори когато вече е преял, повръща храната, отново лови и при наличието на добър сезон бързо нараства. Има цикличност в мигрирането му в нашите води, която е трудно предвидима, тъй като има сложна комбинация от фактори, от които зависи - околна среда, температура на водата и т.н.

През 2016 г. почти до края на ноември имаше изключително висок улов на чернокоп. И тази година се очаква мрежите да бъдат пълни, ако не се случат по-сериозни форсмажорни климатични обстоятелства, като циклони, антициклони, които да влияят на метеорологичните условия и пречат на размножаването на рибата.

Интересно положение забелязват ихтиолозите в цялото Черно море през последните 5-6 години. Например при хамсията, която е хранителна база за по- големите хищници. От едно време теорията е, че тя мигрира край нашия бряг за размножаване и през зимата се измества към турските брегове. 

Напоследък обаче популацията на хамсията остава тук и през зимата и рибарите ни вече свободно я хващат през декември, януари. Началото на годината е времето за карагьоза, но в мрежите за него буквално беше наблъскано с хамсия. Разбира се, става дума за по-топлите зими, които бяха характерни през последните няколко години, продължи доц. Райков. Тази се оказа по-студена, което сигурно ще даде някакво отражение, особено за по-топлолюбивите видове - хамсия, сафрид, като физическо състояние и размер.

Необичайно богатият улов на паламуд, който има по нашето крайбрежие през последните години, също зависи от хранителната база. Но дали и това лято можем да очакваме той да се повтори, или студената зима ще му повлияе отрицателно, още е рано да се каже. В природата не всичко е еднозначно, подчерта ихтиологът. Студената зима не значи обезателно по-малко паламуд, защото могат да се появят и други вече по-благоприятни фактори, като силни течения, които да носят личинките му насам, и др. Но така или иначе най- важните са температурата на водата и наличието на зоопланктон, за които също е още рано да се прогнозира.

Окончателните резултати от второто изследване, което обхваща 7 вида риба чрез вземане на проби от корабите и даляните, ще излязат до края на този месец, но вече могат да се направят някои изводи. Няма голяма опасност за запасите от трицона (цаца) и уловът още не застрашава нейната популация. Все още изпълняваме само половината от обявената ни квота от 8000 т. Единствено турските рибари ловят десетки пъти повече, което може да създаде проблем в бъдеще. 

Ихтиологът има обяснение защо размерът на трицоната е малък на пазара, за разлика от предишни години, когато градът миришеше на пържена цаца. Макар да е дребен вид, тя достига 12-13 см, като по-едри са женските екземпляри. Тя не е топлолюбива риба и обикновено се намира на по-големи дълбочини - 80-130 метра, което означава рибарите да отиват поне 20 мили навътре и да хабят гориво. В същото време нейният износ е много слаб, а нашият пазар е ограничен. Ако преди е имало повече едра цаца на пазара, а сега няма, то е само, защото за риболовните кораби не е икономически изгодно да влизат навътре за нейния улов.

За разлика от трицоната към барбуната интересът непрекъснато расте, и то основно заради износа й.

Нашите рибари я ловят най-много (след турските), сочат статистическите данни за черноморските държави. Тази тенденция се появи от няколко години и още не е наблюдавана промяна на размерната й структура. Ако се стигне до преулов, който надхвърля популацията, барбуната също може да се окаже в групата на застрашените видове. В момента проблемът не е толкова в размера на улова, колкото в друго тревожно явление. В Гърция, където основно се изнася, имат изисквания за минималния й размер. В същото време у нас я ловят безразборно и дребните, вместо да осигурят попълване на запасите й, се унищожават. Надеждата на ихтиолога е, че пазарът сам ще регулира процеса и нашите рибари, като усетят, че маломерната барбуна не се търси, ще намалят улова й. Още повече че тази риба не е популярна на българския пазар и няма да могат да я пласират.