© Burgas24.bg

В Германия доброволни дарители на стволови клетки са 2,5 млн. души, а у нас те са едва 1000, посочи той. Годишно в страната ни се правят между 120 и 140 трансплантации с такъв биологичен материал, което ни нарежда в класацията на държавите с добър опит в тази дейност в Централна и Източна Европа. По думите на проф. Михайлов обаче България е далеч от западните държави с оглед на ниското финансиране от здравната каса. Той поясни, че мрежата от донори е слаба и поради факта, че у нас има само два центъра, в които се извършват подобни трансплантации, и те са в близост един до друг.

Хематолози припомниха, че даряването представлява взимане на кръв, от която впоследствие се извличат въпросните клетки за вливания на тежко болни. Този вид дарителство има огромно значение, ако се прави в обществени "банки", а не в частни, както е към момента, подчерта проф. Михайлов.

Националният консултант подчерта, че обществените, а не частните банки дават възможност на много пациенти да се възползват от един донор. По думите му шансовете човек да бъде дарител в рамките на собствената си фамилия, особено в български условия, където хоризонталната линия е изключително къса ­ повечето семейства са с едно или две деца, практически са много малки.

Проф. Михайлов напомни, че стволови клетки се извличат и от пъпна връв. Те са универсални и при необходимост могат да се превърнат във всякакъв вид клетка от нашето тяло. Извличат се от кръвта от пъпната връв непосредствено след раждането и се съхраняват 20 години.

Трансплантация на стволовите клетки вече са използва успешно за лечение в областта на онкохематологията и онкологията, на автоимунните и някои ревматологични заболявания, на мултиплената склероза, както и на болестта на Крон.

Източник: в. "Монитор"