ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Треска за злато на много места у нас | ||||||
| ||||||
Вече се е случвало у нас първият инвеститор да се отказва, а теренът след това да се проучва от друга компания. Цялата информация за богатствата в недрата на българските земи се пази в националния геофонд. За проучванията във всички райони на страната има информация, която се получава срещу заплащане, уточни Ирина Василева, държавен инспектор в МИЕТ. От там може да се научи и за започнати разкопки, които не са завършили с откриване на находище. Всяка информация от проучвания става държавна собственост и така се натрупват данните. По неофициални данни в златните находища у нас има около 577 млн. тона руда, от която може да се получат около 500 тона злато. Интересът към този метал е много висок, в момента текат три конкурса и един търг за предоставяне на нови разрешения. Злато се търси предимно в Родопите, Западен Балкан, Средногорието, Кюстендилско и в Трънския край, каза Илиев. Действащите в България концесии за добив на златни руди са четири - за находищата Челопеч, Чала, Асарел - участък запад и за "Хан Крум". Последните две находища се разработват по договори, подписани през тази година и все още не заплащат концесионни такси, уточни Елина Спасова, икономист в дирекция "Природни ресурси и концесии". В договорите им са уточнени периоди, в които концесионерите имат срок за изграждане на съоръжения и подготовка. Около две години са необходими на компаниите, за да започнат дейност. Има и две находища за медни руди, но концесионерите заплащат и за злато, което получават като съпътстващ продукт. Това са Елаците и още едно находище на Асарел. Концесионните такси се формират не само от размера на добитото злато, но и като резултат от всички руди, които се извличат. Според Закона за подземните богатства разрешение за търсене и проучване се дава не за конкретна суровина, а по групи полезни изкопаеми. Златото попада в първата група - метални полезни изкопаеми. Една фирма ще получи разрешение за метални полезни изкопаеми, но ще търси също така мед, олово и цинк. Затова макар някой инвеститор да е тръгнал с намерението да търси злато, накрая регистрира търговско откритие на мед. Металните полезни изкопаеми формират най-големия дял от концесионните плащания, които постъпват в държавната хазна. До края на септември през тази година са платени такси в размер на 32 млн. лева от метални руди. Тази сума е с 6,2 млн. повече, отколкото за цялата минала година и с 12,5 млн. лева над постъпленията за 2010 г. Общо приходите от цялата концесионна дейност растат, като за 2011 г. са били 47,178 млн. лева, а до средата на тази година са достигнали 80 млн. лева. Плащанията се правят два пъти годишно. У нас търсенето и проучването на земни богатства е на разрешителен режим. Всеки, който иска, подава заявление, очертава територията, която ще проучва, за металните изкопаеми това не може да бъде повече от 200 кв. километра. Площите се съгласуват между няколко министерства - на околната среда, на културата, на отбраната и, разбира се, икономическото ведомството. Разрешението се издава от министъра на икономиката, но се одобрява от правителството. Източник: в. "Монитор" |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:ВсичкиМоите | На приятели |
на 12.11.2012 г.
+1
Коментарите са на публикуващите ги. Burgas24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
ВиК Бургас: Тук няма да има вода днес
05:00 / 13.11.2024
Спират водата на тези места днес в Бургас
09:24 / 12.11.2024
Инцидент на пешеходна пътека с момиченце от Айтос
17:09 / 12.11.2024
Меденруднишката батка в "Биг Брадър" пак счупи тъпомера
10:19 / 12.11.2024
Работник загина нелепо на пристанище в Бургас
14:25 / 14.11.2024
Част от 2 жилищни комплекса в Бургас днес остават без вода
05:00 / 14.11.2024
Отлични новини за туризма в Бургаско
12:05 / 13.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета