Този зеленчук е неизменна част от българската кухня – помага при грип и високо кръвно

Чесънът (лат. Allium Sativum) е многогодишно култивирано, луковично растение със сложна, широко яйцевидна луковица, съставена от 7 до 30 малки луковички (скилидки), обвити в обща белезникава ципеста обвивка. Стъблото е до 50 см високо. Листата са линейни, около 1 см широки, жлебовидни. Цветовете са бледорозови, почти безплодни. В съцветието освен цветове се образуват многобройни малки луковички. Плодове и семена обикновено не се образуват. Размножава се вегетативно. Отглежда се в домашните градини из цялата страна.

Действие. Освен като неизменна част от българската кухня, чесънът намира разнообразно и широко приложение в народната медицина. С методите на експерименталната фармакология е доказано неговото благоприятно влияние върху сърдечно-съдовата система. Той предизвиква разширяване на кръвоносните съдове (включително тези на сърцето), снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм.

В чесъна се съдържат летливи вещества, притежаващи силно фитонцидно действие — убиват причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, тифни бактерии, причинителите на грипа, на дизентерията и др.). Той е ценно средство при лечение на високото артериално налягане, атеросклерозата, коронарната болест на сърцето.

Тези ефекти се дължат на съдържащите се в чесъна органични серни съединения.

С наличието на фитонциди се обяснява широката популярност на чесъна в народната медицина на много страни и неговото използване от древни времена като средство за профилактика на грипа, коремния тиф, холерата, дизентерията и др. 

Клинично е потвърдено благоприятното действие на чесъна при катари на дихателните пътища, гнойни процеси в белия дроб, ангини, коклюш, кожни заболявания и др. Чесънът подобрява апетита, стимулира отделянето на стомашен сок, на жлъчка, на смилателни ферменти и с това подобрява храносмилането. 

Приложен локално върху кожата (счукан под формата на кашица), чесънът дразни кожата и оказва благоприятно действие при някои кожни заболявания — лишеи, брадавици, екземи, краста, косопад. Под формата на клизми народната медицина го препоръчва за лечение на глисти (острици), а като промивки — за лечение на бяло течение. 

Химичен състав. В свежите цели луковици се съдържа алиин — вещество, което е без мирис, но при разкъсване на тъканите под действието на ферменти алаиинът се разпада до алицин, който е с много силна типична миризма. На това вещество се дължи бактерицидното и хипогликемичното действие. 

Освен алиин се съдържат и някои негови производни — метилалиин, пропилалиин, пептиди, съдържащи L-цистеин и глутаминова киселина, алкилови производни на L-цистеина и 5-алкилсулфоокиси на цистеина, който понижават нивото на холестерола в кръвта, и 0,1—0,25% етерично масло, пише puls.bg . В състава на етеричното масло, получено чрез дестилация с водна пара, влизат разпадни продукти с неприятна миризма — диалилдисулфид, диалилтрисулфид, алилпропилсулфид и др. В луковиците са установени освен това тлъсто масло, фитостероли, витамини (A, B, С), никотиова киселина, флавоноиди (с най-вероятно значение за хипотензивното действие на чесъна), сапонини и др.

Дрога. За лечебни цели и в кухнята се използват луковиците (Bulbus Aliii sativi).

Чесънът се намира и под формата на хранителни добавки, което спестява съобразяването с миризмата след консумацията му.