Той е кореспондет на "Таймс", а днес една от метростанциите в София носи неговото име

Тази година ще бъдат отбелязани 173 години от рождението на Джеймс Баучер. Той е кореспондет на "Таймс", а днес една от метростанциите в София носи неговото име. Но знаете ли каква е връзката му с България. Sofia24.bg ще ви разкаже за него. Баучер се ражда на 18 декември 1850 г. в Бръф, графство Лимерик в Ирландия. Семейството му е от смесен произход – англо-нормански (от страна на баща му) и хугенотски (от страна на майка му). След смъртта на баща му, с майка му си се мести в нейната семейна къща в Касълкъмър, графство Килкени. 

Баучер става учител по английски в Итън Колидж, където преподава 10 години въпреки нарастващата си глухота. По това време започва да става известен на широката публика. Първите му журналистически работи привличат вниманието на вестник "The Times“, чийто управителен съвет накрая ще му предложи поста кореспондент на Балканите.

Той е застъпник за българската кауза. Живее в София от 1892 до 1915 година и става почетен член на Софийското журналистическо общество. Играе роля на посредник между балканските държави в края на Балканските войни от 1912 - 1913 година. През първите си 3 години на Балканите Баучер работи като независим журналист, предлагайки статиите си на вестник "Таймс“, но също така и на "Фортнайтли Ривю“ (които публикуват серия негови статии, посветени на България) и на други британски вестници. Бързо става експерт по балканска политика. 

В размирната ситуация на Балканите в началото на XX век Джеймс Баучер е сред най-влиятелните европейски журналисти. Неговите статии са четени от министри и държавници. Води редовно кореспонденция с Балканския комитет и камарата на общините, която оценява неговия придобит опит. Също така сътрудничи с Енциклопедия Британика, за която пише статиите "Гърция“, "Румъния“ и "България“ в няколко издания. Става постоянен кореспондент на "Times“ през 1892 г.

Баучер редовно бива обвиняван за пристрастност към българското дело, в частност от гръцките автори, за своята подкрепа към идеята за присъединяване на Македония към България. В началото на Първата световна война Баучер многократно се обръща към представителите на Антантата с призив за по-благосклонно отношение към България. Това изобщо не се харесва на британското правителско и едва не му коства работата в "Таймс". Той напуска България с влизането на страната във войната през 1915 г. и упражнява репортерската професия от Руската империя, преди да се върне в Лондон. Пенсионира се през 1918 г. и получава пълна свобода да изрази това, което мисли по отношение на българската кауза.

Баучер пише десетки статии, в които осъжда клаузите на Ньойския договор от 1919 г., оценени от него като прекалено сурови към България. В статиите си Баучер критикува остро клаузите на Букурещкия мирен договор от 1913 г., който смята за изключително суров към България, че губи въз основа на своите срокове Южна Добруджа (анексирана от Румъния), също така и част от Македония, получена през 1912 - 1913 г. Баучер упражнява своята репортерска дейност да отразява не само през двете балкански войни, но също и през Първата световна война. Напуска България след влизането на страната във войната и упражнява репортерската професия от Руската империя, преди да се върне в Лондон.

Благодарение на пенсията си от Times се мести в София, където се сдобива с жилище. Успява да раздели времето си между къщата си в Килкени, Лондон, и София, за да се посвети на писането, в частност на своите мемоари. Прекарва време и в Дъблин, където пише няколко статии за бъдещето на Балканите.

Умира на 30 декември 1920 г. в София. Тялото му е изложено в катедралата "Св. Александър Невски“. След това, съобразно последната му воля, е погребан близо до Рилския манастир в Югозападна България – чест, оказана единствено на този чужденец. Разрешението е дадено специално от новия суверен – цар Борис III.

На Джеймс Дейвид Баучер са наречени връх в Рила, улици в България, метростанция "Джеймс Баучер“ в София. Днес булевард "Джеймс Баучер“ е сред многото оживени главни улици в София, с множество административни и офис сгради. Има улици, наречени на него, също във Варна, Стара Загора, Благоевград и Пловдив.