Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Бургас
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Той бе най-верният и непоколебим приятел, който България някога е ималa | ||||||
| ||||||
По повод навършващите се този месец 170 години от рождението и 100 години от смъртта на ирландския журналист, БГНЕС припомня някои интересни моменти от неговия житейски и професионален път. Роден на 18 декември 1850 г. в графство Лимерик, Ирландия, той получава изключително високо за времето си образование в областта на хуманитарните науки, учейки в Тринити Колидж (Дъблинския университет), а след това и в Кеймбридж. Първоначално младият ирландец се насочва към юридическа професия, но силен интерес проявява и в областта на музиката, но здравословен проблем, свързан с частична загуба на слуха го кара да се пренасочи към журналистиката. Баучер започва преподавателска работа в Итън, но едновременно с това пише и редица материали, с които приковава вниманието на най-влиятелния британски вестник "Таймс“. За кратко време придобива голяма популярност и печели доверието на вестника, който му поверява трудна и отговорна задача – кореспондент за Югоизточна Европа. Така, обикаляйки полуострова, Баучер става ненадминат експерт по балканска политика. Джеймс Баучер решава да живее и работи в София, където остава в годините между 1892 и 1915 г., а историците тълкуват това и като признание за политическата тежест на нашата страна в европейския югоизток. Много бързо ирландецът е пленен от България – завързва приятелства, обиква българския фолклор, носи народни носии, пие ракия, яде кромид и дори спи завит с ямурлук. Всички познават известната картина "Ръченица“, на Иван Мърквичка, където действието се разиграва в една кръчма в Бистрица, Софийско, а един от играещите фолклорния танц е именно Джеймс Баучер. Статиите на журналиста обаче са най-категоричното доказателство за неговото отношение към България и познанията му ситуацията в региона. "Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани; чужди емисари живяха сред тях, за да предизвикат безредици с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството" – пише Баучер в един от репортажите си. В своята работа ирландецът често повдига въпроса за българската кауза в Македония и борбите на македонските българи за свобода, а статиите му са възможност английската общественост да се запознае със събитията. "Получени са съобщения за нова серия сблъсъци в Македония. Основното сражение се е състояло в планините близо до с. Смилянци, североизточно от Радовиш, Скопски вилает, на 10-ти този месец. Българска чета от 30 души е била нападната от турска войска от 50 души. Четата дава 20 убити и ранени, но след като получава подкрепления, обгражда войниците, които издържат до пристигането до собствените им подкрепления и след това успяват да отблъснат четата“ – пише още Баучер за едно от събитията през месец април 1903 г. Същевременно в работата на журналиста се забелязва непрекъснат стремеж към обективност. Според историците това добре се вижда в някои не особено благоприятни статии за нашата страна. Пример за това е възмущението му към княз Фердинанд и министър-председателя Константин Стоилов, за които счита, че не са направили нищо, за да предотвратят убийството на Стефан Стамболов през 1895 г. Баучер е радетел и за справедливост към бежанците след войните за национално обединение и пише множество статии, с които запознава света с реалността на Балканите и най-вече с тази в България, апелирайки за това насилията да бъдат спрени. Кореспондентът на "Таймс“ напуска България с влизането на страната ни в Първата световна война през 1915 г., но по-късно пише няколко статии, в които осъжда клаузите на Ньойския мирен договор, определяйки ги за "прекалено сурови“. Дългият престой в страната ни променя ирландеца, разказват за него съвременниците му. Той симпатизира искрено на нас, българите, защото неговият народ също се бори за своето право на свободно и независимо съществуване. Баучер обиква България, но и тя обиква него. В наши дни, на сградата срещу бившия царски дворец в София, в която е живял Джеймс Баучер, има изградена паметна плоча в чест на ирландеца. В една от столичните градини се издига и негов бюст-паметник. След смъртта му през 1920 г. той е погребан в близост до Рилския манастир, а в Рила има и планински връх, кръстен на него. Така България изразява своята признателност към един чужденец, обичал страната ни и осмелил се да я защитава в едни от най-трудните за нея времена. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 862 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/144 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Дами попълниха титулярния съдийски състав на Апелативен съд – Бургас
13:48 / 28.11.2024
Ето къде няма да има вода днес в Бургас
09:58 / 28.11.2024
Бургас посреща Камиона на добрината на Coca-Cola на 4, 5 и 6 декември
11:44 / 28.11.2024
19-годишен айтозлия загази сериозно
09:35 / 29.11.2024
Виктор и Беба си дават ново начало извън къщата
09:03 / 29.11.2024
Спират водата на тези места в Бургас днес
10:02 / 29.11.2024
Дойде от Айтос в Бургас, за да краде
09:16 / 28.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
