Той бе най-верният и непоколебим приятел, който България някога е ималa

"Той вероятно бе най-верният и непоколебим приятел, който някога българският народ е имал“. Така авторитетният британски вестник "Таймс“ (The Times) описва Джеймс Баучер – свой дългогодишен кореспондент на Балканския полуостров. Живял в България четвърт век, Баучер се превръща в един от най-изявените и авторитетни защитници на българската кауза, а любовта му към страната ни прозира от многобройните негови репортажи.

По повод навършващите се този месец 170 години от рождението и 100 години от смъртта на ирландския журналист, БГНЕС припомня някои интересни моменти от неговия житейски и професионален път.

Роден на 18 декември 1850 г. в графство Лимерик, Ирландия, той получава изключително високо за времето си образование в областта на хуманитарните науки, учейки в Тринити Колидж (Дъблинския университет), а след това и в Кеймбридж. Първоначално младият ирландец се насочва към юридическа професия, но силен интерес проявява и в областта на музиката, но здравословен проблем, свързан с частична загуба на слуха го кара да се пренасочи към журналистиката.

Баучер започва преподавателска работа в Итън, но едновременно с това пише и редица материали, с които приковава вниманието на най-влиятелния британски вестник "Таймс“. За кратко време придобива голяма популярност и печели доверието на вестника, който му поверява трудна и отговорна задача – кореспондент за Югоизточна Европа. Така, обикаляйки полуострова, Баучер става ненадминат експерт по балканска политика.

Джеймс Баучер решава да живее и работи в София, където остава в годините между 1892 и 1915 г., а историците тълкуват това и като признание за политическата тежест на нашата страна в европейския югоизток.

Много бързо ирландецът е пленен от България – завързва приятелства, обиква българския фолклор, носи народни носии, пие ракия, яде кромид и дори спи завит с ямурлук. Всички познават известната картина "Ръченица“, на Иван Мърквичка, където действието се разиграва в една кръчма в Бистрица, Софийско, а един от играещите фолклорния танц е именно Джеймс Баучер.

Статиите на журналиста обаче са най-категоричното доказателство за неговото отношение към България и познанията му ситуацията в региона.

"Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани; чужди емисари живяха сред тях, за да предизвикат безредици с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството" – пише Баучер в един от репортажите си.

В своята работа ирландецът често повдига въпроса за българската кауза в Македония и борбите на македонските българи за свобода, а статиите му са възможност английската общественост да се запознае със събитията.

"Получени са съобщения за нова серия сблъсъци в Македония. Основното сражение се е състояло в планините близо до с. Смилянци, североизточно от Радовиш, Скопски вилает, на 10-ти този месец. Българска чета от 30 души е била нападната от турска войска от 50 души. Четата дава 20 убити и ранени, но след като получава подкрепления, обгражда войниците, които издържат до пристигането до собствените им подкрепления и след това успяват да отблъснат четата“ – пише още Баучер за едно от събитията през месец април 1903 г.

Същевременно в работата на журналиста се забелязва непрекъснат стремеж към обективност. Според историците това добре се вижда в някои не особено благоприятни статии за нашата страна. Пример за това е възмущението му към княз Фердинанд и министър-председателя Константин Стоилов, за които счита, че не са направили нищо, за да предотвратят убийството на Стефан Стамболов през 1895 г.

Баучер е радетел и за справедливост към бежанците след войните за национално обединение и пише множество статии, с които запознава света с реалността на Балканите и най-вече с тази в България, апелирайки за това насилията да бъдат спрени.

Кореспондентът на "Таймс“ напуска България с влизането на страната ни в Първата световна война през 1915 г., но по-късно пише няколко статии, в които осъжда клаузите на Ньойския мирен договор, определяйки ги за "прекалено сурови“.

Дългият престой в страната ни променя ирландеца, разказват за него съвременниците му. Той симпатизира искрено на нас, българите, защото неговият народ също се бори за своето право на свободно и независимо съществуване. Баучер обиква България, но и тя обиква него. В наши дни, на сградата срещу бившия царски дворец в София, в която е живял Джеймс Баучер, има изградена паметна плоча в чест на ирландеца. В една от столичните градини се издига и негов бюст-паметник.

След смъртта му през 1920 г. той е погребан в близост до Рилския манастир, а в Рила има и планински връх, кръстен на него. Така България изразява своята признателност към един чужденец, обичал страната ни и осмелил се да я защитава в едни от най-трудните за нея времена.