Тихомир Тошев, кредитен експерт: Промяната на лихвите след влизането ни в еврозоната са двупосочни

През изминалата година сделките с имоти в цялата страна отбелязаха спад с над 11%, на този фон обаче покупките на имоти с ипотека бележат ръст. Каква е причината за тази ситуация на жилищния пазар коментира Тихомир Тошев, управител на "Кредит център". 

През 2023 г. общият брой на *вписаните в Агенцията по вписванията сделките с имоти в страната достига 215 507 броя, като малко под 23% от тях или общо 48 774 са сключени с ипотечен заем. За сравнение година по-рано вписаните сделки са били 242 624, от които под 20% или общо 48 430 са сключени със ипотечен заем.

Последните данни на Българската народна банка (БНБ) сочат, че към ноември 2023 г.  жилищните кредити са възлизали на 19.494 млрд. лв., нараствайки на годишна база с 20 на сто. На този фон обаче броят на изтеглените кредити намалява с около 2 процента. 

Причините за ръста в обема на ипотеките са основно две

"Първата е ръстът на цените на имотите, който за изминалата година, според различни анализатори е между 8% и 11 на сто. Втората причина отново се дължи на по-високите цени и на високата инфлация, която накара хората с по-ниски доходи да излязат от пазара на имотите", обясни пред money.bg Тихомир Тошев.

По негови наблюдения, в резултат от излизането от пазара на тези купувачи, спадат и сделките с по-малки имоти - основно с едностайни и двустайни апартаменти, като в момента се наблюдава търсене на тристайни и по-големи апартаменти.

"Всичко това доведе до по-висок размер на средния кредит за покупката им", отбеляза експертът.

От данните на Агенцията по вписванията е видно, че почти половината сделки са кешови. Това е така, защото средната и високата класа имат доста спестявания, които се насочват към имотния пазар и това е и причината проникването на ипотечното кредитиране да остане сред най-ниските в Европа. 

В каква посока ще вървят лихвите по ипотечните заеми?

Очакванията за промяната на лихвите след влизането ни в еврозоната са двупосочни. Това е така, защото през изминалата година банките в страната успяха да запазят нивата на лихвите по ипотечните заеми сред най-ниските в Европа. След влизането ни в еврозоната обаче основният курс при лихвите ще се задава от Европейската централна банка (ЕЦБ). 

"Ако погледнем в почти всички страни, които са преминали към еврото още през първата година това води до по-бърз ръст на доходите, отколкото в другите страни. От друга страна що се отнася до лихвите ние вече видяхме, че ЕЦБ и ФЕД спряха увеличението им и в момента взеха решение да ги задържат около сегашните им нива. Най-вероятно това ще продължи и през следващите месеци и след това може да бъде взето решение отново да се подкрепи икономиката, икономическия растеж и инвестициите, тогава и лихвите ще тръгнат надолу", обобщи Тихомир Тошев.

Той подчерта, че когато говорим за влизането ни в еврозоната лихвите в България ще зависят от момента на присъединяването ни и точно каква ще бъде тенденцията тогава. Според него е много е вероятно България да се приеме единната валута момент на  тенденция на спад.

"Ако погледнем сега лихвите в еврозоната са малко по-високи отколкото при нас, но ако се върнем назад, през повечето години ще забележим, че еврозоната е със значително по-ниски лихви отколкото страните извън еврозоната", каза още експертът.

*Важно е да споменем, че в Агенцията по вписванията се вписват вече изповядани сделки, но не и предварителните договори и новото строителство, което се купува и се чака по година-две. Голяма част от новото строителство в момента са пред разрешение, но все още няма такова, затова и сделките още не са вписани.