"Една от слабостите на системата на предучилищното възпитание и подготовка е липсата на механизъм за измерване на постиженията на децата", пише в стратегията. Целта на диагностиката на малчуганите е да се установят езиковите и обучителните затрудения, които би имало детето, след като стане ученик. Идеята е резултатите от този вид тестване да подпомогне за по-лесното преодоляване на трудностите при четене и писане в по-нататъшното развитие на ученика.
В стратегията е заложено и развитието на дигиталното четене от най-ранна детска възраст. Така например хлапетата могат да направят своята първа среща с азбуката чрез компютърна игра, а в училищата да се създадат дигитални библиотеки.
Специалистите препоръчват на учителите в начален етап и в прогимназията да търсят иновативни методи за преподаване по български език, използвайки новите технологии, така че уроците да са интересни за учениците. Задължително е и активното участие на родителите и бизнеса в учебния процес. Идеята на включването на бизнеса е учениците да разберат, че грамотността е задължително условие за добрата им професионална квалификация.
В стратегията е заложено още учениците от прогимназиалните и гимназиалните класове да имат портфолио, свързано с равнището им на грамотност.
Целта на прилагането на мерките е обхватът на децата над 4 години в детските градини да достигне 90%. Стратегията предвижда и повишен дял на ученици от четвърти и седми клас с постижения над средните за страната на малките матури. Заложено е да се намали и делът на 15-годишните с постижения под критичния праг на международно изследване PISA, както и повишаване на успеха на зрелостниците на държавните зрелостни изпити.
В стратегията са представени и тревожни данни, свързани с отношението на българските ученици към четенето. За всеки пети 15-годишен четенето е загуба на време. Българчетата предпочитат да четат списания и вестници пред художествената и научната литература.
Източник: в. "Монитор"