©

България е събрала 39 точки, като 0 точки получават страните с най-свободни медии, а последните по свобода на печата получават по 100 точки.

Оценени са общо 197 държави, като начело са Холандия, Норвегия и Швеция, а на дъното е Северна Корея.

Заедно с България на 78-о място са още Индия, Черна гора, Антигуа и Барбуда и Салвадор. Оценена е правната, политическата и икономическата среда. Общо 63 държави са свободни, 68 - частично свободни, а 66 не са свободни.

По-зле в ЕС в сравнение с България са Хърватия (83), Румъния (84) и Гърция (92). Най-напред от новите страни-членки е Естония (15).

Германия е на 18-о място, САЩ - на 30-о, Франция - на 33-о, а Великобритания - на 36-о. Медиите в Италия (64) също са определени като частично свободни. В САЩ медийната среда се е влошила заради опитите на властите да възпрепятстват информации, свързани с националната сигурност.

Турция (134), Украйна (139) са в списъка на държавите, където няма свобода за медиите, но най-тежко е положението с Русия (176) и Китай (183). Те са критикувани специално заради въвеждането на законодателни мерки, ограничаващи свободата в интернет. Като конкретен случай в Русия е посочено закриването на агенция РИА Новости и замяната ѝ с организация, намираща се под директен контрол на Кремъл.

Глобалната свобода на печата е спаднала до най-ниското си равнище за последните 10 г., е основната констатация в доклада на "Фрийдъм хаус". Спадът отчасти се дължи на репресиите срещу медиите в Близкия изток, отбелязват авторите.

Само един от всеки седем души, или 14% от общото население на света, живее на място, където сигурността на журналистите е гарантирана, държавната намеса в медиите е минимална и пресата не е обект на икономически натиск, се посочва още в доклада.

"Свидетели сме на упадък на медийната свобода на глобално ниво, причинен от усилията на правителствата да контролират посланието и да наказват онзи, който го отправя", казва Карин Карлекар, шеф на проекта за доклада.

Източник: в. "24 часа"