Световната банка: Българите с повече имоти трябва да поемат повече данъчно бреме

Ако не се предприемат реформи в публичните финанси, в дългосрочен план потенциалът за икономически растеж на страната ни ще бъде силно ограничен. Освен това България ще утрои задлъжнялостта си до 2045 година, минавайки прага за дълг спрямо БВП от 60 на сто, а към 2050 година задлъжняването ще е почти 80 на сто от БВП. Това прогнозира Световната банка за България в Преглед на публичните финанси, обхващащ периода от 2016 до 2022 година, представен от старши икономиста в офиса на институцията в София Десислава Николова.

Българите с повече имоти трябва да поемат повече данъчно бреме, за да може да се плащат увеличаващите се разходи за пенсии заради застаряването на населението. Необходимо е повишаване на данъци, като например на данък сгради, за да има пари за изплащане на пенсиите. Това също са част от изводите в доклад на Световната банка.

Според авторите на доклада е необходимо подобряване на събираемостта на ДДС, по-голяма ефективност в обществените поръчки, разходите за образование и за подпомагане на уязвимите.

Все пак експертите са отчели като "навременни“ мерките за справяне с последиците от шока заради пандемията и последвалите високи енергийни цени Десислава Николова от Световната банка, но предупреди – че излизането от тях вече се бави.

Пример за това са все още диференцираните ДДС ставки, особено при ресторантьорския бранш. Именно този косвен данък е основен за приходите в хазната, на която много тежат социалните и здравните разходи, неефективните разходи за образование и за обществени поръчки.

"До към 2050 година, ако в момента не се предприемат нужните реформи, растежът може да се забави до около 1,25%“.

Тази оценка обаче е в противовес с прогнозите на Министерството на финансите.

"Мисля, че една добра цел за ръста на икономиката ни през следващите 3, 5, 10 години би било реален растеж от 4-5% на година, живот и здраве, ако няма шокове и кризи“, коментира зам.-министър Георги Клисурски, цитиран от БНР.

По думите му в момента, за да се ускори растежът, министерството ще разчита много на инвестициите. Ежедневно се водят преговори с чуждестранни инвеститори, добави още Клисурски.

Зам.-министърът посочи, че през 2023 г. БВП се очаква да е около 190 млрд. лв., което го прави два почти пъти по-голям в сравнение със само преди пет години, когато той е бил 100 млрд. лв. По думите му българската икономика бележи постоянен растеж, като за 2023 г. той се очаква да бъде около 2%, което е повече спрямо собствената прогноза на Министерството на финансите за 1,8%.

"Дефицитът в бюджета за 2023 г. на начислена основа е около 2,2% от БВП и е изцяло в критериите за присъединяването на страната ни към еврозоната. Този резултат е по-добър от 2022 г., когато беше 2,9%“, коментира Клисурски. Той допълни, че размерът на дълга през 2023 г. е 21,6% от БВП, което с половин процентен пункт по-малко, отколкото към декември предходната година, когато е бил 22,1%. Това поставя България на второто най-ниско дългово ниво сред страните от Европейския съюз и е много по-ниско от 60% спрямо БВП, които се изискват по Маастрихтските критерии.