Съпругата на убиеца на банкерката: Банката го отряза за кредит, който му бяха обещали

Защо се стигна до кървавата саморазправа в Бургас? Съпругата на 57-годишния Любомир Симеонов - Соня, даде интервю за "Стандарт". Тя е на 58 г., живее в София и има дългогодишен стаж в Министерството на отбраната. В момента Соня е директор на "Авиационна библиотека" в столицата.

- Г-жо Симеонова, как се стигна до тук?

- Проблемите започнаха още преди 1 г., когато съпругът ми реши да кандидатства за еврофинансиране, за да разшири бизнеса си. От Европа отпускат 50% от сумата, а бенефициентът трябва да покрие другите 50%. Така Любомир реши да кандидатства в Уникредит Булбанк за кредит. Оттам имаше уговорка, че това ще се случи и заемът ще му бъде отпуснат, за да може да финансира проекта си.

- Какво се обърка след това?

- След като бе одобрен за еврофинансиране, за което заплати от собствения си джоб около 100 000 лева за проекти, документи и планове, отиде да разпише и договора за заем с Уникредит Булбанк. Оттам обаче го изненадаха неприятно. Оказа се, че имат изискване кредитополучателят задължително да сключи договор с избрана от банката строителна фирма. Той обаче вече се беше подготвил и бе подписал обвързващ договор с друга компания. При това условие категорично отказа да наруши сключено вече споразумение, в което вероятно е имало и клауза за немалки неустойки. Въпреки опитите за договорка, от банката отказваха уговорения вече кредит. Заради договор Любомир не можеше да се обърне към друга банка, която не изисква сама да посочи изпълнителя на строителните дейности. Многократно ходи до клоновете на Уникредит Булбанк в Карнобат и Бургас, но безуспешно. В крайна сметка дойде и в централата на банката в София с надежда шефовете да проявят милост и да го отърват от неволите. Въпреки молбите получи категоричен отказ.

- Имаше ли финансови проблеми преди това?

- Категорично не. Беше теглил оборотни кредити, но не е имал проблем да ги върне навреме. Всичко започна след проблема с Уникредит Булбанк. Той беше военен, пенсионира се през 1997-а и започна да работи във фирмата на баща ми. След неговата кончина, лека му пръст, Любомир подхвана бизнеса и се справяше добре.

- За какво разширение на бизнеса ставаше дума?

- Износ на билки в чужбина. Преди година получи и предложение да изнася и сушени чушки и домати. Базата в село Черница обаче нямаше капацитета да се справи с поръчките. Затова реши да ползва европари и да я развие.

- Давал ли е сигнал, че обмисля такова нещо?

- Не, но преди време ми каза: "Не знам още колко време ще издържа така".

- Как разбрахте за инцидента, той ли ви се обади?

-Не, научих от медиите. Не съм го чувала от няколко дни, а вчера (бел. ред. - понеделник) телефонът му беше изключен.

- Преди това имал ли е подобни изблици?

- Не.

- Как бихте го описали?

- Амбициозен.

- Разделени ли сте?

- Не, но се виждаме рядко. Причината е, че той върти бизнеса в Черница, а аз работя тук, в София.